5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 19.06.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2972 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Б. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 06.01.2014г. по гр.д.№2712/2013г., с което е обезсилено решение №573 от 23.07.2013г., постановено по гр.д.№123/2013г. по описа на Районен съд-Карлово и е прекратено производството по предявения от Ц. Б. С. иск с правно основание чл.64 ЗС за определяне на терен, необходим за ползване на собствената й сезонна постройка със застроена площ от 23кв.м., от собствения на Г. Е. Н.-Ш. имот, в който се намира сградата, представляващ земеделска земя-посевна площ от 3.527 дка в местността “Л.” в землището на [населено място], [община], съставляващ имот №046026 по КВС.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въпросът, който възниква в хипотеза като разгледаната по делото и на който реално въззивният съд не е дал отговор с постановеното решение е, по какъв ред следва да бъдат регламентирани взаимоотношенията между собственика на земята и собственика на законно построената сграда върху нея в хипотезата на §4а, ал.4 ПЗР ЗСПЗЗ до изнасяне на същите на публична продан по реда на цитираната разпоредба, по който въпрос липсва практика на съдилищата. Поставя и въпроса дали даденото в решение №463 от 20.12.2011г. по гр.д.№109/2011г. на ВКС, ІV ГО разрешение намира приложение в хипотезата на възникнала по силата на самия закон /ЗСПЗЗ/ разделна собственост в хипотезата на §4а, ал.4 ПЗР ЗСПЗЗ при регламентиране на отношенията между собственика на земята и собственика на сградата върху нея. Поддържа също така, че с оглед изразеното от въззивния съд становище, че искът с правно основание чл.64 ЗС не е нито негаторен, нито конститутивен по своята природа, то от значение за изхода на спора по настоящето дело е и процесуалноправният въпрос за естеството на тази иск.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Г. Е. Н.-Ш. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.64 ЗС Ц. Б. С. е предявила срещу Г. Е. Н.-Ш. иск за определяне на площ за ползване от южната част на собствения на Г. Е. Н.-Ш. имот №046026, която да ползва за достъп и обслужване на собствената си сезонна постройка.
С обжалваното решение е прието,че така предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните за ползването на имот №046026 е разрешен със сила на присъдено нещо-с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№302/2007г. по описа на Районен съд-Карлово е уважен предявеният от Г. Е. Н.-Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на процесния имот №046026 и Ц. Б. С., Г. Т. Ц. и Г. С. Г. са осъдени да й предадат владението и ползването на южната част от имота с площ от 2127кв.м., които части са индивидуализирани съобразно скица към заключението на вещото лице. Изложени са съображения, че във въззивното производство по предявения по реда на чл.108 ЗС иск С. е поддържала, че е собственик на сезонната постройка в южната част на имота на основанието, което навежда и в настоящето производство и е претендирала определяне на сервитутна ивица за обслужването й като въззивният съд е приел сезонната постройка да не е обект на предявения иск за собственост, който касае единствено земята, поради което не подлежи на изследване въпроса за собствеността върху постройката, както и да не е налице правно основание за осъществяваното от Ц. С. съвместно с Г. Ц. и Г. Г. ползване на южната част от имота.
Изложени са съображения, че искът по чл.64 ЗС не е негаторен, тъй като с него не се цели защита срещу неоснователни действия, смущаващи или ограничаващи упражняването на правото на суперфициарния собственик да ползва част от терена, необходима за ползване на сградата му, а касае определяне параметрите на тази част, върху която се простира правото му. Прието е, че искът по чл.64 ЗС не е и конститутивен по своя характер, тъй като с него не се цели правна промяна, която да води до създаване на права, а е насочен към признаване на съществуващи права. Изложени са съображения, че правото по чл.64 ЗС да ползва прилежащата към сградата част от терена суперфициарният собственик може да защити по исков ред или чрез възражение и по предявен срещу него иск по чл.108 ЗС по отношение на имота той е длъжен да изчерпи всичките си възражения, включително касаещите наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху имота или част от него, или в случая, че като суперфициарен собственик притежава правото да ползва терена, необходим за използване на сградата му, с което да осуети уважаването на ревандикационната претенция спрямо този терен, което възражение е от категорията на правоизключващите. Прието е, че незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен искът с правно основание чл.108 ЗС, като силата на пресъдено нещо обхваща всички елементи от фактическия състав на спорното право, включително обекта на собствеността. По отношение на обективните предели на силата на пресъдено нещо е прието, че обхващат всяка част от имота, индивидуализиран в диспозитива на решението, включително и застроената част от терена и прилежащия за обслужване на сградата такъв, след като не е изключен изрично с решението, и при това положение незаявените обстоятелства относно наличието на противопоставимо на собственика правно основание за ответника да ползва част от имота са преклудирани със силата на пресъдено нещо. В конкретния казус е прието, че настоящият ищец С. като ответник в производството по иска по чл.108 ЗС, наред с останалите ответници, е заявила възражение за суперфициарна собственост върху сградата в южната част на имота и определяне на сервитутна ивица за обслужването й, основаващо се на твърдения за факти, идентични на тези, на които се основава и настоящата й претенция, която не касае новонастъпили такива след приключване на устните състезания пред последната инстанция, разгледала спора по чл.108 ЗС, което възражение въззивният съд в мотивите на решението си по приложеното дело е приел да е неотносимо към предмета на спора, касаещ единствено земята, но не и сградите върху нея и не е обсъждал същото по същество. Изложени са обаче съображения, че доколкото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, източникът на каквато е диспозитивът, а същият по отношение на С. касае цялата южна част с площ от 2127кв.м. от имота, включваща и находящата се в нея постройка, съответно и прилежащия й терен, предмет на настоящия иск по чл.64 ЗС, с което е отречено наличието на правно основание да ползва този терен от ревандикираната в полза на настоящия ответник Г. Н.-Ш. южна част от имота. С оглед на това е прието, че повдигнатия понастоящем спор между страните относно ползването на терена е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което и съгласно чл.299 ГПК е недопустимо пререшаването му.
С изложението към касационната жалба е представено решение №463/20.11.2011г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№109/2011г. на ІV ГО на ВКС, в което е прието следното: С уважаването на иск по чл.108 ЗС съдът установява вещното право на собственост на ищеца на посоченото от него придобивно основание, упражняване на фактическа власт върху същата вещ /владение или държане/ от ответника и липса на основание за това. СПН се формира към момента на устните състезания пред последната инстанция по същество съгласно ГПК от 1952г./отм./, съответно към датата на приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007г. По приключилото дело ответната страна следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца; да изчерпи възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането. Незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират. Казаното се отнася до целия предмет на съдебното решение. СПН обхваща както цялата вещ, обект на ревандикацията, така и всяка отделна част от нея. Когато искът по чл.108 ЗС касае земя /част от земната кора, индивидуализирана с граници/, тогава обективните предели на СПН обхващат всяка частица от терена, включена в индивидуализираната по съдебното решение площ. Казаното се отнася и до застроения терен, щом решението по чл.108 ЗС не го изключва /произнасянето не е само за незастроената част от терена/. При положение, че ответникът ползва терена под постройката, съответно прилежаща част от нея към датата на формиране на СПН поради това, че е собственик на сградата, неин наемател или на друго правно основание, за тази част от земната повърхност ще липсва пасивна легитимация по ревандикационния иск и ако такива обстоятелства са съществували, то е трябвало своевременно да бъдат заявени, за да не бъдат преклудирани от СПН, която се формира относно целия обект.
Доколкото въззивният съд в обжалваното решение е посочил изрично, че становището му по допустимостта на иска е основано именно на даденото в решение №463/20.11.2011г. по гр.д.№109/2011г. на ІV ГО на ВКС и с оглед спецификата на настоящия правен спор, а именно наличие на позоваване на права като суперфициар от страна на ответник по предявен по реда на чл.108 ЗС, което разглеждащия спора съд е приел за неотносимо, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, включително и за извършване на преценка дали даденото в решение №463/20.12.2011г. по гр.д.№109/2011г. на ВКС, ІV ГО разрешение намира приложение в конкретния случай, по въпрос, уточнен и формулиран от съда както следва: ползва ли се със сила на пресъдено нещо решение, постановено по реда на чл.108 ЗС по отношение на дворно място и за онази негова част, която собственикът на постройка има право да ползва по смисъла на чл.64 ЗС, ако в производството между страните не е съществувал спор за принадлежността на правото на собственост върху постройката, тя е била изключена от спорния предмет, поради което и наведените от собственика на постройката доводи за наличие на основание за осъществяване на фактическа власт върху част от дворното място, свързани с определяне на площта по чл.64 ЗС, не са били разгледани от съда.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 06.01.2014г. по в.гр.д.№2712/2013г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване.
Председател:
Членове: