О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
София, 11.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4403/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Б. Н., чрез адв П. П. от САК, срещу решение № 4712 от 06.06.2016г по гр.дело № 13698/2015г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 27.05.2015г на Софийски районен съд. По същество са отхвърлени исковете на касатора за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение , възстановяване на работа и обезщетение.
На свой ред въззивният Софийски градски съд е приел, че заповед №622/08.10.2014г на изпълнителния директор на [фирма] за налагане на наказание ”дисциплинарно уволнение” е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 КТ с оглед посоченото в нея , че на 18.07.2014г. по време на действие на трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „експерт продажби”, същият е регистрирал търговско дружество (ЕООД) на което е управител и едноличен собственик на капитала, с предмет на дейност ,сходен с предмета на дейност на работодателя и е извършвал търговска дейност чрез него, като е управлявал и стопанисвал търговски обект– бензиностанция в [населено място] , в която продавал горива и стоки , като не е уведомил за това работодателя , въпреки установените за това задължения съобразно вътрешни актове, действащи в предприятието.Възприето е,че горното поведение представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т.8 КТ , злоупотреба с доверие , защото е насочено пряко срещу интересите на работодателя и в нарушение на установени задължения ,поети с подписване на трудовия договор и вътрешни правила , разписани в „Политика на работодателя за бизнес етика и управление на конфликта на интереси”, включващи ежегодно деклариране за наличие или липса на конфликт на интереси. По същество въззивният съд е приел ,че след като ищецът е подал декларация през 2010г съгласно този вътрешен документ , същият неоснователно изтъква , че не е бил запознат с правилата за бизнес етика в дружеството , още повече забраната за извършване на конкурентна дейност по време на действие на трудовия договор без съгласие на работодателя изрично е била уговорена в самия трудов договор (чл. 17 т.1ЛТД) и е нарушена пряко, а тя е във връзка със задължение , което безспорно касае отношенията на лоялност и доверие. За неоснователни са приети възраженията и доводите на настоящия касатор ,че местоположението на бензиностанцията и нейния оборот не касаят интереса на ответника, тъй като в [населено място] няма безнзиностанция на „Ш.”,както и другите му възражения. Софийски градски съд на свой ред обосновал съответствие на наказанието с тежестта на нарушението . Безкритичното поведение на ищеца , който е регистрирал дружество и е започнал извършването на конкурентна дейност без да информира работодателя и по време на ползването на разрешен му отпуск за отглеждане на дете , е обусловило извода на съда за съответствие на наложеното наказание по тежест .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,по въпросите:
1. Описанието на извършеното нарушение по начин, неразбираем за работника , води ли до незаконосъобразност на заповедта. Касаторът счита, че при съдържанието на заповедта разбираема за него и съответна на изискванията на чл. 195 КТ е само частта , в която му се вменява нарушение поради неподадени декларации за конфликт на интереси през 2013 и 2014г., а не че е извършвал конкурентна дейност без съгласие на работодателя Поради това приетото от съда тълкуване на нарушението му противоречи на практиката на ВКС в реш. № 201 / 2010г по гр.д № 28/2009г І.г.о и реш. № 464/2010г по гр.д 13410/2009 ІV г.о . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
2. Извършването на действия от страна на работник или служител без да използва служебното си положение и без да е извлякъл облага от служебното си положение ,без да е злепоставил работодателя пред трети лица ,представлява ли злоупотреба с доверие? Касаторът се позовава на разясненията в реш. № 86/2011г по т.д №1734/2009 ІV г.о , които счита за изчерпателни относно цитираните във въпроса признаци ,които липсват в конкретния случай . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
3. Законосъобразна ли е клауза в трудов договор ,която поставя трудово- правната връзка в зависимост или добавя към нея допълнителни уговорки от гражданско- правен характер ,чиито предмет е действие на работника .Защитата има предвид клаузата в трудовия договор ,по която служителят се е задължил да не извършва конкуретнта дейност в рамките на предмета на дейност на работодателя , освен при негово изрично писмено съгласие . Оспорва се изводът за законосъобразност на тази клауза и се изтъква чл.48,ал.3 от Конституцията на РБ . Защитата изтъкна противоречие с решение № 417/2010г по гр.д №1228/2009 ІІІ г.о на ВКС като поддържа ,че и в настоящия случай правата на ищеца да избира свободно своята професия и месторабота не са могли да бъдат предмет на отказ или ограничение при постъпването му при ответника . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
Със същите съображения се обосновава поставянето и на въпроса : Налагането с трудовия договор на забрана за участие на работник в капиталово дружество със сходен предмет на дейност с тази на работодателя по време на действие на трудовия договор ,представлява ли нарушение на чл. 44 ал.1 от Конституцията за свободно сдружаване на гражданите ? Няма произнасяне по този въпрос в практиката на ВКС , поради което се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Ответникът [фирма] е заявил отговор, като оспорва основанията за допускане до касационно обжалване. Описаното в заповедта не поражда никакви съмнения относно нарушението.Цитираната практика на ВКС по втория въпрос не подкрепя тезата на защитата . По третия въпрос се реферира решение на ВКС, което има предвид противоречие с конституционна норма и чл. 8 ал.4 КТ на клауза за забрана на конкурентна дейност след , а не по време на действието на трудовия договор . Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 КТ , тъй като става въпрос за проекция и конкретизиране на задължението на служителя по чл.126,т.9 КТ да бъде лоялен .Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Съгласно установената практика на ВКС,част от която цитирана от защитата ,описанието на нарушението е необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение . Описанието се свежда до посочване в какво се състои същото в мотивите на самата заповед ,чрез пълна информация за обстоятелствата ,на които се основава дисциплинарното наказание ,точно и ясно. Предвид изтъкнатото по- горе конкретно съдържание на заповедта за уволнение обаче, не може да се приеме тезата , че нарушението не е описано ясно. Посочено е кога и какво служителят е направил и какво не е направил , посочено е кое правило работодателят счита за нарушено и защо ,т.е не се обосновава противоречие с цитираната практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия формулиран въпрос .
Изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и по втория формулиран въпрос. В установената практика на ВКС фактическите признаци на основанието по чл. 187 т.8 КТ -злоупотреба с доверие, са определяни обобщено както по положителен път , така и по отрицателен път , включително като е изтъкнато , че настъпването на пряка вреда за работодателя (което включва и произтекло злепоставяне пред трети лица), извличането на конкретна имотна облага , умисъл в действията на извършителя на нарушението , използването на служебно положение от последния за извличане на облагата и пр., не са самостоятелно необходими условия, за да е налице злоупотреба с доверие. ( реш. №86/25.05.2011г ІVг.о на ВКС, решение №20/2016 гр.д№3785/2015 ІІІ г.о , реш. №20/2016 гр.д№3785/2015 ІІІ г.о и др.) Втората група съображения в решенията на ВКС по чл. 290 ГПК касаторът неправилно възприема като указание признаците на нарушението чл. 187 т.8 КТ да се определят само при наличие на връзка между обстоятелства, чието осъществяване не е необходимо условие за съставомерността . Както е посочено по реда на чл. 290 ГПК в реш. № 242/2012г по гр.д №932/2011 ІV г.о, нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Използването на служебното положение при извличане на имотна облага също не е задължително условие . Изискванията за лоялност към работодателя са свързани със спецификата на неговата дейност , както и с трудовата функция на служителя , като поведение в нарушение на предварително установени и залегнали в трудовия договор правила служителят да не развива конкурентна дейност, без да получи съгласие от работодателя , може да съставлява злоупотреба с доверие, съответно дисциплинарно нарушение. Злепоставяне пред трети лица може да не е произтекло, облагата да не е извлечена пряко от използване на служебното положение, но в тези случаи са налице действия, накърняващи изискването за лоялност и така компроментиращи оказано доверие , което въззивният съд съответно е преценил.
Не е налице противоречие с цитираното решение №417/2010г по гр.д №1228/2009 ІІІ г.о на ВКС по третия формулиран въпрос . В изтъкнатата практика е дадено на първо място разрешение , според което реда за защита при недействителност на включени в трудов договор клаузи от гражданско- правен характер ( по същество неустойки|) е при условията на чл. 74 ,ал.4 КТ , т.е по реда на трудовите спорове,дори трудовото правоотношение да е прекратено.На следващо място, разрешението за противоречие с императивната норма на чл. 8 , ал.4 КТ на определени санкционни клаузи ,отнапред ангажиращи гражданска отговорност на работници и служители след прекратяване на трудово- правната връзка, ако постъпят при конкурентна фирма и стълкновението на същите с конституционно гарантирани права , е неприложимо към нарушаване на задължение за лоялност по време на действието на трудовия договор , при нарушение на обща, или условна забрана за извършване на конкурентна дейност от служителите, когато работодателят развива дейност в конкурентна среда , като търговец . Работодателят може да обвърже по договорен път служителите си с подобни ограничения,съответно да потърси дисциплинарна отговорност за нарушаването им Интересът му е защитим от закона и защитата му по този начин , също не е в нарушение на закона .
По изложените съображения , не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване и по последния формулиран въпрос в изложението. Допустимо съдържание на трудовия договор е конкретизиране на задължението на служителя по чл.126,т.9 КТ да бъде лоялен , а пределът на необходимите ограничения в тази връзка, касаещи обща или условна забрана за развиване на конкрурентна дейност подлежат на преценка за всеки конкретен случай . Настоящият случай не поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , засягаща правото на свободно сдружаване съгласно чл. 44 ,ал.1 от Конституцията на РБ .
Ответникът следва да заплати разноски в настоящето производство, установени от ответника по жалбата в размер на 4140 лева за адвокатска защита .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 4712 от 06.06.2016г по гр.дело № 13698/2015г. на Софийски градски съд
Осъжда С. Б. Н. [ЕГН] , да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция размер на 4140 лева
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .