Р Е Ш Е Н И Е
№ 408
София, 14.07. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 1092 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Г като процесуален представител на В. А. Б. и на ЗПА. “А” София /трето лице – помагач/ срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 19. ХІ.2007г. по в.гр.д. № 2425/2007г.
Ответникът по касационните жалби Ю. Ц. С. е заел становище за тяхната неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество – и основателни, съображенията за което са следните:
С атакуваното в настоящото производство решение СГС е отменил решението на СРС от 18.VІІ.2005г. по гр.д. № 3427/2004г., допълнено с решение от 27.І.2006г., в отхвърлителната му част за сумата 2000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил В. Ал. Б. да заплати на Ю. Цв. С. като правоприемник на починалия в хода на процеса негов баща Ц. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на 11.V.2003г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане, присъдил е и 150лв. държавна такса, отменил е допълнителното решение от 27.І.2006г., поправено с решение от 15.VІ.2007г., в частта, с която Цв. С. е осъден да заплати на В. Б. над 137.50лв. до 320лв. разноски и е отхвърлил претенцията за разноски за тази разлика и е оставил в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 2000лв. до пълния предявен размер 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на констативен протокол от 11.V.2003г. и съставен акт за нарушение, че ответникът Б. е причинил на същата дата ПТП, като, управлявайки около 11.30 часа в София по ул.”О” лек автомобил “В” с несъобразена скорост, в района на кръстовището с ул.”М” блъснал пресичащият от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила Цв. С. , при което последният получил контузия на таза и охлузване на дясната ръка, болките и страданията от които отшумели за около 20 дни. Налице е пряка причинна връзка между нарушението на правилата за движение и вредите на пострадалия, тъй като ако ответникът бе избрал скорост на движение, позволяваща му да спре при навлизане на пешеходеца на пътното платно, вредите не биха настъпили. Не е възприето за основателно възражението на ответника, че не е могъл да предотврати ПТП поради навлизането на С. на платното за движение в т.н. “опасна зона за спиране”. В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на св. Ч, обосновавайки този извод с удостовереното в протокола за ПТП, че свидетели на събитието не са намерени и че в изходяща от ответника декларация е заявено, че той не може да посочи свидетели. Въпреки това свидетелят Ч е доведен именно от ответника и то с твърдения, че той е бил в лекия автомобил по време на ПТП. При тези обстоятелства за съда оставало сериозно съмнение дали свидетелят действително е бил очевидец, а и съобщеното от него не се подкрепя от писмените доказателства. С оглед на това не са взети предвид и съдебно-техническите експертизи, тъй като са основани на приетите за недостоверни показания на свидетеля за скоростта на движение на автомобила и за механизма на ПТП.
Касационните жалби на В. Ал. Б. и ЗПА. “А” срещу така постановеното решение съдържат оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б аб.1 б. ”в” от ГПК /отм./. Изложени са съображения, че неправилно не са кредитирани показанията на св. Ч, а респективно и съдебно-техническите експертизи. Не е съобразено в тази връзка, че в исковата си молба Цв. С. твърди, че след произшествието “ответникът и неговият спътник го подпомогнали да стане, събрали му вещите и го завели в болница “П”, че според заключенията на вещите лица при всяка скорост на лекия автомобил между 1 км.ч ударът е бил непредотвратим поради осъществяването му в т.н. “опасна зона за спиране”, че неправилно е прието, че пострадалият е пресичал от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила, а не както е в действителност от дясно на ляво. Не е съобразено, че и с оглед леките контузии и напредналата възраст на пострадалия скоростта на движение на автомобила е била изключително ниска. Изложени са и съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В. Б. твърди и че въззивното решение е недопустимо, тъй като въззивната жалба на ищеца е била просрочена. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите или връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационните жалби оплаквания, намира, че то е неправилно.
В. съдебен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. При оценката на показанията на св. Ч, който заявява, че е пътувал в лекия автомобил заедно с ответника, че са се движели със скорост 30-35 км/ч и че е бил пряк очевидец на пътно-транспортното произшествие, съдът не е взел предвид и не е подложил на преценка значението за спора на обстоятелството, че още в исковата си молба Цв. С. твърди, че “ответникът и неговият спътник го подпомогнали да стане, събрали му вещите и го завели в болница “П”. Не е взето предвид в тази връзка, че в констативния протокол № К 606/11.V.2003г. е посочено само, че на място не са намерени свидетели, но това не означава еднозначно, че такива не е имало, тъй като не е ясно дали огледът от специализирания орган е извършен веднага след произшествието или в по-късен момент, както и че декларацията на ответника /л.51 от преписката по първоинстанционното дело/ като частен документ няма материална доказателствена сила, а се преценява с оглед на останалите доказателства. Не е взето предвид и подложено на преценка и установеното от приетите непротиворечиви единична и тройна съдебно-технически експертизи обстоятелство, че при всяка скорост на движение на автомобила между 1 км/ч сблъсъкът с пострадалия би бил в т.н. “опасна зона за спиране”. В противоречие с данните по делото е и приетото, че пострадалият е предприел пресичане на пътното платно от ляво на дясно за посоката на движение на лекия автомобил.
Така допуснатите нарушения са довели до съмнения в правилността на приетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка по спора, а това е пречка за осъществяване на касационен контрол за законосъобразност и на правните му изводи. Ето защо и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, ІV В отделение, от 19. ХІ.2007г. по гр.д. № 2425/2007г., и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: