5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София,13.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1819/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2031 от 19.12.2012 г. по т. д. № 4189/2012 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-5 състав решение от 06.07.2012 г. по т. д. № 3343/2011 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на Кооперация „Х. Н.”, [населено място] е определена датата 31.12.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според касатора, съдът погрешно е определил началната дата на неплатежоспособността на ответната кооперация, което се дължи на пропуск в обективното и пълно оценяване на критериите, меродавни за определяне на момента на настъпване на трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност. Твърди, че решаващият състав е дал превес на отделни предпоставки, а други, какъвто е коефициентът за финансова автономност, изобщо не е разгледал, както и че не е отчел липсата на данни за това, как длъжникът е изплащал задълженията си към кредиторите през изследвания период 2007 г. – 2010 г.; какъв е реализираният годишен оборот; какъв е конкретният размер на изискуемите краткосрочни задължения към конкретни дати, релевантни за определяне началната дата на състоянието на неплатежоспособност; на какво се дължи разминаването в данните за размера на краткосрочните изискуеми задължения на длъжника към 31.12.2007 г. и за стойността на имуществото му към 31.12.2010 г., приети от първата и от въззивната инстанция.
Като значими за изхода на конкретното дело касаторът поставя въпросите: 1. Началната дата на неплатежоспособност се определя само и единствено на база влошените икономически показатели (коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност) или е необходимо да се вземе предвид и моментът на обективното спиране на плащанията по изискуеми парични задължения; 2. Относими ли са коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост при констатиране на обективното състояние на неплатежоспособност и определяне на началната й дата; 3. Може ли съдът да определи началната дата на неплатежоспособност към момент, в който длъжникът редовно изпълнява паричните си задължения; 4. С какви доказателствени средства се установява икономическото и финансово състояние на длъжника към конкретна дата, в частност фактическата невъзможност за плащане, както и дали са налице материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност към тази дата, на база на които съдът може да направи обоснован извод за трайното състояние на неплатежоспособност на длъжника и да определи началната дата; 5. Допустимо ли е въззивната инстанция, след като не разполага със специални знания, да се произнесе по въпрос коя е началната дата на неплатежоспособността, ако от представената счетоводна експертиза и материалите по делото не може да се направи извод, от кой момент длъжникът е в трайна невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения.
По отношение на посочените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ – Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС /т. 10/; решение № 64 от 23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о.; решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 11582010 г. на ІІ т. о. и определение № 38 от 02.08.2010 г. по т. д. № 908/2009 г. на ІІ т. о., както и че същите се решават противоречиво от съдилищата. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е представено решение № Н-4 от 23.03.2010 г. по т. д. № 3082/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация – Кооперация „Х. Н.”, [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения от закона срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, VІ-5 състав по отношение на началната дата на неплатежоспособността на Кооперация „Х. Н.”, [населено място], която е единствен предмет на въззивното обжалване, решаващият състав е приел, че именно към посочената от първоинстанционния съд дата 31.12.2007 г. кооперацията-длъжник е била в състояние на неплатежоспособност. С оглед констатациите в икономическата експертиза, че коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на длъжника за всяка от годините в изследвания период 2007 г. – 2010 г. е под „единица”, е направен извод, че още към посочената дата същият не е бил в състояние с краткотрайните си активи да изплаща текущите си задължения, възлизащи към онзи момент на 1 043 000 лв. – задължения към доставчици по търговски сделки и на 53 000 лв. – данъчни задължения. Макар коефициентите да са търпяли известна промяна във времето – незначително повишаване на стойностите им към 31.12.2009г. и още по-голямо понижаване към 31.12.2010 г., именно защото през целия проверяван период те са били все под „единица”, съдът е приел, че обективното състояние на неплатежоспособност е трайно. Поради това, че не разполага със специални знания и предвид обстоятелството, че експертното заключение не е оспорено своевременно, решаващият състав е счел, че не могат да бъдат взети предвид доводите на въззивника [фирма] за непълноти и неточности в същото. По тази причина, с определение от закрито заседание на 29.11.2012 г. е постановен отказ да бъде допусната поисканата от същия въззивник съдебно-счетоводна експертиза.
Като неоснователно Софийски апелативен съд е приел и твърдението на въззивника на [фирма], [населено място], че обективното състояние на неплатежоспособност на ответната кооперация е настъпило след 31.12.2010 г., тъй като към този момент длъжникът е разполагал с достатъчно имущество за изплащане на всички свои задължения. В тази връзка е посочено, че при преценката дали имуществото е достатъчно, следва да се вземат предвид всички краткотрайни активи, чието осребряване може да осигури необходимата наличност от средства за погасяване на задълженията, без да се засегнат дълготрайните активи, използвани за осъществяваната от длъжника търговска дейност, докато в случая още към 31.12.2007 г., размерът на краткотрайните активи на кооперацията (1 305 000 лв.) не е могъл да осигури достатъчна наличност от средства за погасяване на задълженията й към същата дата (2 025 000 лв.).
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по процесуалноправиня въпрос за задължението на съда да допусне поисканата от страната експертиза във връзка с определяне началната дата на неплатежоспособността, когато не разполага със специални икономически знания да прецени доводите във въззивната жалба за непълноти и неточности в приетата в първоинстанционното производство експертиза. Този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК /служебно известна на съда и надлежно публикувана в сайта на ВКС/ – решение № 153 от 23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на І т. о., в което е прието, че в съответствие със специалната разпоредба на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, предвиждаща засилено служебно начало в производството по несъстоятелност, всяка от инстанциите по същество може по своя инициатива да събира доказателства с цел пълно изясняване на релевантните за спора факти, в т. ч. и за определяне на датата на неплатежоспособността. Отклоняването на въззивния съд от тази практика обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради съществуването на практика, относима пряко към производството по чл. 655 ТЗ, при преценката на това основание не следва да се съобразява цитираната от касатора задължителна съдебна практика, приложима принципно към въззивното производство – Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС /т. 10/.
Що се отнася до останалите заявени от касатора въпроси, като относими към правилността на обжалваното решение, произнасянето по същите следва да бъде извършено при разглеждането на касационната жалба по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2031 от 19.12.2012 г. по т. д. № 4189/2012 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 и чл. 25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 125 лв. При неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: