Р Е Ш Е Н И Е
№ 409
гр. София, 24.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 9 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и от ГПК (отм.).
Образувано е по жалба на С. С. Ш. от с. М., общ. Банско, против въззивното решение № 120 от 28 август 2007 г., постановено по гр.д. № 469 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2005 г., с което е отменено решение № 178 от 16 януари 2003 г., постановено по гр.д. № 5 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2001 г. в частта му, с която В. Т. Р. е осъден да заплати на касатора сумата над общия размер от 46,28 лева, ведно със законната лихва от 29 септември 1993 г. и вместо него искът на касатора срещу В. Р. е отхвърлен за разликата над 46,28 лева до предявения размер от 17227 лева.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и доводи на страните – не са обсъдени доказателствата, установяващи размера на вложените труд и средства към настоящия момент в строителството на процесния обект, в това число и изслушаните съдебно-технически и оценителни експертизи; съдът дори не е изброил писмените доказателства и изобщо не ги е преценил поотделно и в тяхната съвкупност; неправилно съдът приел, че стойността на обедняването следва да се преценява към момента на влагането на средствата, а не към настоящия момент.
Ответникът не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че касаторът е вложил средства, труд и материали в съвместно изграден с ответника обект; съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, към момента на построяването на сградата вложените от касатора средства за материали и труд са в размер на 46284 неденоминирани лева; ответникът се е обогатил за сметка на ищеца с вложените средства, като за това ответника му дължи сумите до размера на обедняването на ищеца, или това е сумата от 46,28 лева съобразно стойността на материалите и труда към момента на влагането им в процесния строеж, ведно със лихвата от 29 септември 1993 г. В предходно решение по същото производство ВКС приел, че следва стойността на вложените от ищеца средства и труд за изграждането на обекта да бъдат установени към момента на построяването на сградата.
Предявен е иск по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. В исковата си молба касаторът твърди, че заедно с ответника изградили ресторант-закусвалня и започнали да работят заедно, но ответникът изгонил касатора от него и сега ползва обекта сам. Сочи се, че в строежа от страна на касатора са вложени средства, труд и материали, с които ответникът неоснователно се е обогатил. Искът е предявен за сумата от 17227 лева.
Атакуваното решение е правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и доводи на страните във връзка с размера на вложените труд и средства към настоящия момент в строителството на процесния обект, в това число и изслушаните съдебно-технически и оценителни експертизи. Естеството на предявения иск налага съдът да изследва какво е обедняването на ищеца, съотнесено към обогатяването на ответника, което следва да бъде преценявано не към момента на предявяването на иска или към настоящия момент, а към момента, когато обедняването, респективно – обогатяването, е станало факт в правната сфера на страните по спора – т.е. в момента, в който средствата са вложени. Не е спорно, че процесният обект е пуснат в експлоатация през 1991 г. Към този момент обедняването на ищеца е осъществено, а ответникът съответно се е обогатил. Като е спазил указанията на касационната инстанция от предходното касационно разглеждане- и е преценил доказателствата в този аспект, въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.
Не може да се сподели и твърдението на касатора, че съдът дори не е изброил писмените доказателства и изобщо не ги е преценил поотделно и в тяхната съвкупност. Извършените строителни работи и вложените материали и труд в изградената от страните масивна сграда са установени със съдебно-техническа експертиза, изслушана от районния съд в гр. Р.. Според изслушаната от въззивния съд съдебно-техническа експертиза, вложените средства и труд от касатора към момента на построяването на сградата възлизат на 46284 неденоминирани лева, а стойността на сградата към момента на построяването й възлизала на 274378 неденоминирани лева. Въззивният съд е съобразил посочените данни. Изброяването или неизброяването на писмените доказателства не опорочава съдебния акт, стига относимите факти и обстоятелства да са взети предвид при формирането на изводите на съда. Касационната инстанция не установява нарушение на правилата на опита, науката и формалната логика при излагането на изводите на въззивния съд. Ето защо оплакванията на касатора са неоснователни.
Ответникът не претендира разноски по смисъла на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 120 от 28 август 2007 г., постановено по гр.д. № 469 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: