О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№409
гр.София, 26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1119/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма],[населено място] е подал касационна жалба вх.№ 55611 от 03.06.2010 год. срещу въззивното решение № І-22 от 29.03.2010 год. по гр.дело № 526/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 651 от 01.06.2009 год. по гр.дело № 2162/2006 год. на Бургаския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора искове по чл.108 ЗС: срещу [фирма],[населено място]-за предаване владението на товарен автомобил-влекач „С.”, м. „*”, с ДК № *, р. *, д. №* и срещу [фирма],[населено място]-за предаване владението на товарен автомобил-влекач „С.”, м. „*” с ДК №*, р. *, д. № *.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални норми, противоречие с материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния материалноправен въпрос, а именно: може ли на основание чл.78, ал.1 ЗС придобилият по възмезден начин владението на моторно превозно средство, за което според чл.144, ал.2 от Закона за движение по пътищата при прехвърляне на собствеността /на регистрирани моторни превозни средства – § 6, т.12 ЗДвП/ подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени, макар и от несобственик, но без да знае това, да придобие собствеността върху моторното превозно средство? Касаторът поддържа, че е необходимо ВКС да отговори и на следните въпроси, както следва: а/ съставлява ли изключение от правилото, съдържащо се в чл.78, ал.1 ЗС за придобиване право на собственост върху движима вещ чрез добросъвестно владение, хипотезата при която за прехвърляне на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите? и б/ означава ли, че неспазването на предвидената в закона форма за вещите, за прехвърляне на собствеността върху които се изисква нотариална заверка води до нищожност на сделката или по смисъла на чл.78, ал.1 ЗС не може да се придобие собствеността върху движима вещ чрез добросъвестно владение, ако е закупена от несобственик, при условие, че прехвърлянето се осъществява с договор с нотариална заверка на подписите?
Ответникът по касация [фирма],[населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, ІІ г.о., взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът-сега касатор е придобил правото на собственост върху процесните два товарни автомобила по силата на договора за замяна от 10.06.2003 год., сключен с [фирма]/трето лице помагач по делото/, предмет на нотариален акт № 166, т.1, рег.№ 1786, нот.дело № 167/2003 год. Независимо от това, съдът е приел, че въз основа на договорите за покупко-продажба от 20.01.2005 год., сключени с [фирма], ответникът [фирма] е станал собственик на двата автомобила на основание чл.78 ЗС – владението върху тях му било предадено на правно основание: сключен бил договор за продажба с нотариална заверка на подписите, от който било видно възмездното придобиване; спазена била формата на сделката съгласно чл.144, ал.2 ЗДвП, а също така в сила по отношение на дружеството-приобретател била презумпцията за добросъвестност по чл.70 ЗС. Прието е по-нататък, че в качеството си на собственик [фирма] валидно се е разпоредило с единия автомобил в полза на втория ответник [фирма] с договора за покупко-продажба на МПС от 21.01.2005 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, доколкото формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл.78, ал.1 ЗС е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Необходимостта от допускане на касационно обжалване се обуславя от затрудненията при тълкуването на разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС от съдилищата предвид и законодателното изменение /ДВ, бр.100 от 31.10.1997 год./, с което към първоначалната редакция на текста в първото изречение бяха добавени и думите: „освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите”. Практиката, на която се позовава ответникът по касация [фирма],[населено място] в своя отговор, не би могла да се коментира в случая по две причини: а/сочат се тълкувателни решения на Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд, които не съставляват част от съдебната практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК; б/ т.9 от ППВС № 8/1979 год. от 06.03.1980 год. визира елементи от фактическия състав на придобиване на собственост при получаване на добросъвестно владение върху чужда движима вещ /в случая социалистическа собственост/, без да са били предмет на обсъждане хипотези, при които законът предписва спазване на специална форма за възмездната сделка /нотариален акт или нотариална заверка на подписите/, а и тълкувателният акт е отпреди допълнението на първото изречение на чл.78, ал.1 ЗС от 1997 год.; в/ определение № 76 от 13.11.2008 год. по гр.дело № 3396/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. е по чл.288 ГПК и не попада сред съдебните актове по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, доколкото с него не се разрешава правен спор, а се извършва селкция на касационните жалби въз основа на установени в процесуалния закон критерии.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-22 от 29.03.2010 год. по гр.дело № 526/2009 год. на Бургаския окръжен съд по жалба вх.№ 55611 от 03.06.2010 год. на [фирма],[населено място], представляван от И. Ц. И..
ДАВА на жалбоподателя едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Т. № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 800/осемстотин/лева и в същия срок да представи в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/