4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр. София, 29.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №424 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение №254 от 04.11.2016г., постановено по т.д. №354/2016г. на Великотърновски апелативен съд, ГК. С него е потвърдено решение №205 от 18.05.2016г. по гр. д. №1387/2015г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора Държавен фонд „Земеделие“ срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. т.8.1 от договор №04/312/01153/25.03.2011г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.11.2015г., както и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 1241,74 лева за периода 17.10.2015г. до 25.11.2014г., представляваща лихва за забава в плащането на главницата.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че единственото задължение за ответника, произтичащо от сключения между него и ДФ „Земеделие“ договор е да извърши инвестицията съгласно одобрения от фонда проект и съобразно условията и сроковете, установени в договора. Също счита за неправилен извода на съда, че ответникът не е отговорен за това, че няма реализирани нощувки в къщата за селски туризъм, предмет на инвестицията по договора, съответно няма задължение да осигурява туристически услуги.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, а като значим за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: Постигната ли е нормативно заложената цел на мярката „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г., а именно насърчаване развитието на интегрирания туризъм в селските райони в Република България, с изграждане на къща за селски туризъм, без да има реализирани нощувки в нея?“. Счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], с предишно наименование [фирма], оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между ответното дружество и ДФ „Земеделие“ е сключен договор №04/312/01153/25.03.2011г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г., по силата на който [фирма], [населено място], общ. Е., е получило безвъзмездна финансова помощ в размер на 111 533, 80 лв. за извършване на разходи, необходими за осъществяване на проект №04/312/01153 от 15.09.2009г. Съдът е приел за безспорно между страните, че е извършена инвестицията по одобрения от Фонда проект съобразно условията и сроковете, определени в договора, както и че ответното дружество е получило плащане по договора за безвъзмездна помощ в размер на исковата сума. Изложил е доводи, че в сключения между тях договор за отпускане на финансова помощ страните не са се договорили да бъдат реализирани определен минимален брой нощувки, а да се извърши инвестиция – къща за гости по одобрен проект, която да предлага туристически услуги, включително нощувки на потребителите. Приел е, че бизнес планът не представлява неразделна част от договора, а и в него липсва едностранно задължаване за осигуряване на определен брой нощувки. Стигнал е до извода, че след като ответното дружество не е поело задължение по договора да реализира определен минимален брой нощувки в ремонтираната и обзаведена къща за гости, същото не следва да отговаря за неизпълнение на задължение, което не му е вменено. Приел е, че не е допуснато нарушение на императивната материалноправна норма на чл.2 от Наредба №29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., тъй като съгласно тази разпоредба се финансират проекти, които допринасят за постигане на цели на мярката, една от които е насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Съобразно задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които е обосновано поддържаното основание за касиране по чл.281 т.2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК.
При преценката на допустимостта на обжалваното въззивно решение следва да бъде взета предвид разпоредбата на §10 ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г., съгласно която образуваните до влизането й в сила гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред – гражданскоправен ред и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства. В настоящата хипотеза исковата молба е предявена от управляващия орган срещу получателя на помощта. С оглед на това решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост във връзка с подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013г.“
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2255,51 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №254 от 04.11.2016г., постановено по т.д. №354/2016г. на Великотърновски апелативен съд, ГК.
УКАЗВА на касатора Държавен фонд „Земеделие“ да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2255,51 лв. / две хиляди двеста петдесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ и представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението.
При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.