О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 14.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 572/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК.
Касаторът е обжалвал решение № 312/10.10.2016 г. по гр.д.№462/2016 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено частично първоинстанционно решение за уважаване исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ на А. К. Г. срещу заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.10 КТ. С касационната жалба е направено искане за спиране на въззивното решение в частта относно уважаване иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ.
Искането се обосновава с твърдение за създадена практика на въззивния съд да издава разпореждания за издаване на съобщения по чл.345 ал.1 КТ при висящо касационно производство.
ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
С решение № 166/30.05.2016 г. по гр.д.№477/2016 г.на Районен съд-Козлодуй на основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ ищецът А. К. Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност главен специалист „Контрол на физическата защита“ при А. „К.“-ЕАД. С решение № 312/10.10.2016 г. по гр.д.№462/2016 г. на Окръжен съд-Враца в тази част същото е потвърдено. Срещу въззивното решение е подадена редовна касационна жалба вх.№9136/14.11.2016 г.
Искането за спиране изпълнението на въззивното решение в тази част е неоснователно.Съгласно чл. 404 ал.1 т.1 ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища ,заповедите за изпълнение,съдебно-спогодителните протоколи,решенията и заповедите за изпълнение,които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. Искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ е конститутивен по своя характер, с него работникът или служителят защитава свое субективно преобразуващо право да се възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между него и работодателя.Съдебното решение, с което този иск се уважава не подлежи на предварително изпълнение. Следователно решението на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което искът е уважен не подлежи на принудително изпълнение докато не влезе в сила и не е необходимо спиране на изпълнението му.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. [фирма] за спиране на решение № 312/10.10.2016 г. по гр.д.№462/2016 г. на Окръжен съд-Враца в частта, с която е потвърдено решение № 166/30.05.2016 г. по гр.д.№477/2016 г.на Районен съд-Козлодуй за уважаване на иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ, предявен от А. К. Г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: