О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41/29.01.2014 г.
Върховен касационен съд на Република, Първо гражданско отделение в закритото заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 16 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6706/ 08.10.2013 г. по гр. Д. № 7578/ 2013 г. в частта, с която Софийски градски съд, ГО, ІV-ти „Г” въззивен състав отменя решението от 28.02.2013 г. по гр. д. № 26 176/ 2012 г. на Софийски районен съд, 25-ти състав и отхвърля установителния иск срещу М. К. Д., че по давностно владение И. К. Д. ЕГН [ЕГН] е придобил 1/ 2 идеална част от апартамент № 54 с площ 60. 31 кв. м, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при описани граници.
Недоволен от решението е ищецът, който го обжалва в срок в тази част, като счита, че въззивният съд е решил в противоречие с решение № 639/ 02.10.2009 г. по гр. д. № 497/ 2008 г. ВКС ІІІ-то ГО по материалноправния въпрос дали ремонтът е действие, достатъчно да обективира неговото намерение да завладее притежаваните от ответницата ? идеални части от апартамента, придобит преди това в съсобственост по наследствено правоприемство (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касаторът обосновава и основание за спиране по чл. 292 ГПК, защото счита, че в цитираното решение е в противоречие с решение № 483/ 06.11.2009 г. по гр. д. № 1155/ 2008 г, І-во ГО и с решение № 270/ 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/ 2009 г, ІІ ГО, също постановени по реда на чл. 290 ГПК. И в двете решения ВКС приема, че осъществяването на ремонт и поддръжка са търпими действия, свързани със запазване на вещта и ползването й, във връзка с които между съсобствениците възникват облигационни отношения съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, но които не отричат правата на останалите сънаследници и не установяват явно завладяване на техните права. Касаторът счита да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и процесуалноправният въпрос обосновано ли е въззивното решение, мотивите на което съдържат единствено правни изводи без фактически констатации и анализ на събраните доказателства (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК развива и оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, които квалифицира като съществени (отказ за събиране на гласни доказателства, своевременно ангажирани в отговора на въззивната жалба, нарушено право на защита като последица от пропуска на СГС да обсъди писмената защита на ищеца, постъпила в срока по чл. 375, ал. 2 ГПК, непосочен в решението докладчик).
Ответницата възразява, че материалноправният въпрос за облигационните последици от извършения ремонт в съсобствен имот е решаван еднозначно от ВКС, включително в цитираните от касатора решения и въззивното решение е правилно по същество. Чрез останалите оплаквания в изложението са осъществими касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК), а те са без значение за допускането на касационната жалба до разглеждане. Претендира разноски.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че са равни дяловете на страните в апартамента; наследственото правоприемство като източник на съсобствеността оборва презумпцията на чл. 69 ЗС; за оригинерното основание на чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо действие, с което ищецът обективира спрямо ответницата намерението си да завладее притежаваната от нея идеална част за себе си и такова действие не представляват плащаните данъци и консумативни разноски, извършените ремонти, включително поставената метална врата, от която ответницата няма ключ.
Върховният касационен съд намира, че поставеният от касатора материалноправен въпрос е обусловил изхода на спора, но той е решаван еднозначно от ВКС с решенията по чл. 290 ГПК и въззивното решение е съобразено със задължителните указания в приложението на чл. 79, ал. 1 и чл. 69 ЗС, дадени в ТР ОСГК на ВКС № 1/ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Решение № 639/ 02.10.2009 г. по гр. д. № 497/ 2008 г. ВКС, ІІІ ГО е приел фактическа обстановка, която е различна с тази по висящия спор. По приключилото дело съсобствените имоти са равни на броя на съсобствениците, намират се в една сграда и след смъртта на наследодателите всеки съсобственик е заживял в съответното жилище със своето семейство, обзавеждал го е, ремонтирал го е, плащал е данъците без всякакви взаимни претенции. В това решение ВКС е счел, че при предадено между сънаследниците и неоспорено владение на идеалните части презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, без да са необходими и житейски логични активни, дори агресивни действия на завладяване. В настоящия спор владението на апартамента не е предавано от ответницата. Съответно ремонтът, който ищецът извършва, е акт на обикновено управление на съсобствена вещ и не демонстрира намерение за завладяване на дела на ответницата. Сходна с възприетата с обжалваното решение е и фактическата обстановка, която ВКС е обсъдил с решение № 483/ 06.11.2009 г. по гр. д. № 1155/ 2008 г, І-во ГО и с решение № 270/ 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/ 2009 г, ІІ ГО Следователно не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане.
Върховният касационен съд не намира, че останалата част от изложението е от значение за допускане на касационното обжалване. Необосноваността на въззивното решение и постановяването му при нарушения, които касаторът квалифицира като съществени, са касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК). По тяхното наличие съдът дължи произнасяне в следващ етап, до който касационното производство няма да достигне.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят сторените от ответницата разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6706/ 08.10.2013 г. по гр. Д. № 7578/ 2013 г. Софийски градски съд, ГО, ІV-ти „Г” въззивен състав в отхвърлителната част.
ОСЪЖДА И. К. Д. ЕГН [ЕГН] да плати на М. К. Д. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 200. 00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.