ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44
София, 29.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, I т.о. в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1735 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на ЗК [фирма] и [фирма] срещу Решение № 69 от 11.01.2017 год. по гр.д.№ 3460/2016 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 4228/2016 год. по гр.д.№ 5721/15 год. на Софийски градски съд и са частично уважени предявените от В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) до размера на 25000 лв. за всеки от тях.
По реда и на основание чл.287 ал.2 ГПК насрещна касационна жалба са депозирали В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. в частта с която САС е приел за неоснователни предявените от тях искове.
В резултат на ПТП на 22.01.2013 год. е починала Ц. Д. М. – майка на ищците по делото.
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие са установени с влязла в сила присъда и са следните: Ц. М. е била пътник в автомобил м.“Р.“ мод.“Л.“ с водач Д. А. Н. – неин син. Поради липса на гориво автомобилът спрял и за да го приведе в движение водачът помолил спътниците си, сред които майка му, да бутат автомобила откъм задната му страна. Движението по път И- било интензивно. Движейки се с несъобразена скорост и дистанция, водачът на лек автомобил „Б.“ късно възприел авариралия автомобил. При удара между двата автомобила, била блъсната и Ц. М., която починала в резултат на травмите. С влязлата в сила присъда № 3 от 17.01.2014 год. по НОХД № 498/13 год. на Сливенския окръжен съд, за виновни са признати и двамата водачи.
Застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на л.а. „Р.“ е ЗК [фирма], а на л.а. „Б.“ – [фирма].
Субективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за по 120000 лв. на низходящите на Ц. М. са насочени срещу ЗК [фирма], който е привлякъл като трето лице помагач [фирма].
Безспорно е обстоятелството, че третото лице- помагач [фирма] е изплатил извънсъдебно не всеки от ищците по 75000 лв. застрахователно обезщетение, на основание сключено между тях споразумение.
Ответникът-застраховател е оспорил изцяло исковете поради това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и ,че дължимия размер на обезщетението, след отчитане на това съпричиняване, вече е изплатен от неговия солидарен съдлъжник [фирма].
Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за всеки от ищците би било в размер на 120000 лв. Степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е 1А, поради което е отхвърлил исковете, приемайки, че за дължимия им размер от по 60000 лв. низходящите на М. вече са обезщетени от третото лице помагач.
Сезиран с въззивната жалба на ищците, съставът на САС е приел, че степента на съпричиняване от страна на пострадалата е 1/3, а справедливото обезщетение за всеки от ищците би било в размер на по 150000 лв. За степента на съпричиняване, съставът на САС се е мотивирал с това, че бутайки автомобила с цел да го приведе в движение по път с интензивен трафик, починалата е предприела определени застрашаващи собствения и живот действия. Това нейно поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредата, тъй като ако се бе въздържала от него, смъртга и не би настъпила. За произшествието обаче вина имали и двамата водачи на автомобилите, участвали в ПТП и вината им е равна на нейната.
Не е коментирал по какъвто и да е начин възражението на въззиваемия ЗК [фирма] за неоснователност на претенциите, поради сключени споразумения на ищците със [фирма], които са е били представени и приети като доказателства във въззивното производство.
В изложението по чл.284 ал.З т.1 ГПК на ЗК [фирма] се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с TP № 1/2016 год. на ОСГТК по въпроса дали може да бъде присъдено обезщетение за разлика над сумата за която е било постигнато извънсъдебно споразумение, макар и с друг застраховател.
Настоящият съдебен състав счита, че поставеният от касатора ЗК [фирма] правен въпрос е съобразен със селективните критерии, въведени с т. 1 на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и касационен контрол за произнасяне по него ще следва да бъде допуснат. Основанието за това е по чл.280 ал.1 т.З вр.т.1 ГПК, поради обстоятелството, че с TP № 1/2016 год. ОСГТК се е произнесъл по значението на споразумението, но не и ако то е сключено със застраховател на солидарен съдлъжник на виновния водач. Поради това, тезата в Тълкувателното решение ще следва да бъде доразвита в смисъл дали намереното разрешение се простира и по отношение на застрахователя на солидарния съдлъжник по чл.53 ЗЗД. Поради това и въпросът ще следва да бъде конкретизиран така: „Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „ Гражданска отговорност“ на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?“.
При обжалваем интерес от 225000 лв., касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4500 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Предвид разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК, съдебният състав прецени и основанията за допускане на касационен контрол по жалбата на наследниците на Ц. Д. М..
Касаторите по насрещната жалба В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. в изложението по чл.284 ал.З т. 1 ГПК сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.З ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?; 2.1 При формиране на извод за съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, следва ли този извод да бъде обоснован от присъдата на наказателния съд или следва да бъде обоснован със събрани по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства?“
Становището на съдебния състав счита, че и двата посочени въпроса не отговарят на селективните критерии на т. 1 на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСТТК на ВКС. Първият от тях е формулиран неконкретно. При наличието на безспорно установена фактическа обстановка при процесното ПТП, не става ясно за какво предположение твърдят касаторите.
По отношение на втория въпрос е приложима разпоредбата на чл.300 ГПК – задължителност на присъдата само относно факта на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Допринасянето от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, доколкото не е елемент от фактическия състав на престъплението, има значение за вида на наказанието и неговия размер, но не се включва в обхвата на чл.300 ГПК.
Поради това, касационен контрол по тази жалба не следва да бъде допуснат.
Касаторът З.“Б. В. иншурънс груп“ не е представил изложение по чл.284 ал.З т.1 ГПК. В тази част на жалбата му, която би могла да се тълкува като изложение, въпросите са поставени неконкретно и не отговарят на селективните критерии на т.1 на TP № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и липсват основания за допускане на касационен контрол по нея.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 69 от 11.01.2017 год. по гр.д.№ 3460/2016 год. на Софийски апелативен съд по жалбата на Застрахователна компания [фирма].
УКАЗВА на Застрахователна компания [фирма], че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 4500 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на указанието за държавна такса, делото да се докладва на председателя на I т.о. за насрочване или да се докладва за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 69 от 11.01.2017 год. по гр.д.№ 3460/2016 год. на Софийски апелативен съд по жалбата на В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 69 от 11.01.2017 год. по гр.д.№ 3460/2016 год. на Софийски апелативен съд по жалбата на ЗАД“Б. В.И. Г“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: