Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр. София, 13.05.2009г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1697/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм)
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. П. срещу решение № 163 от 31.01.2008г по гр.д. № 771/2007г. на Врачански окръжен съд, с което е оставено в сила решение №64 от 06.08.2007г по гр. д. № 1367/2006 година на Районен съд гр. В.,по отхвърлените искове на касаторката срещу И. Х. И. по чл. 108 от ЗС , чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на доказателствата и процесуално нарушение във връзка с отказа да се допусне оглед на място ,кредитиране на заинтересовани показания вместо анализ на писмените доказатества, по- конкретно нот. акт №92 т.ІІ от 1968г за учредяване на право на строеж, неправилно прилагане на материалния закон към неизяснена по вина на съда фактическа обстановка и необоснованост – отменителни основания по чл. 218б, б. ”в” от ГПК.
Ответникът в касационното производство И. Х. И. оспорва наличето на отменителни основания в писмена защита .
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбата по същество е частично основателна .
Претиндиранато право на съсобствена 1 / 2 идеална част от избено помещение ищцата Е. Д. П. основа на реализирано право на строеж, учредено в полза на нейния праводател по нот. акт №92 т.ІІ н.д. 597/1968г за процесното помещение включително, явявящо се съсобствено на суперфициарните приобретатели на надстроените ІІ и ІІІ етажи от сградата и завладяно без основание от ответника И, собственик на първия етаж . Въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 108 от ЗС с решаващ мотив ,че вещноправният титул на ищцата – договор за дарение №54 т.VІ н.а №1449/1993г на ВРС, не включва спорния обект на ревандикация – избено помещение в жилищна сграда етажна собственост, следователно не се установява претендирана активна собственическа легитимация спрямо същото .
Изводът на въззивният съд е неправилен,тъй като не са съобразени обстоятелствата, опредящи правия режим на избеното помещение като принадлежност към жилището в етажна собственост. Спорното мазе няма правните признаци на самостоятелен обект , това не се установява и не се твърди . Не се твърди и това помещение да е обща част по естество или по предназначение на цялата етажна собственост , спорът е за това дали по силата на учреденото по нот. акт №92 т.ІІ н.д. 597/1968г право на надстрояване и пристрояване процесното помещение , предвид че е новопостроено, е било разпределено в собственост на приобретателите на ограниченото вещно право , или учредителят И. К. П. си е запазил правото върху него , предвид уговорката за запазване на съществуващите зимнични помещения в собственост на последния . И без да е посочено в нотариалния акт за дарение№54 т.VІ н.д №1449/1993г. ,спорното помещение би се явило прехвърлено , ако цялото или идеална част от него се явява принадлежност към главната вещ , в случая жилищен етаж , със съответните ид. части от правото на строеж и общите части на сградата . От това ,че към всеки от жилищните етажи принадлежи по едно мазе извън спорното (към първия етаж ,собственост на ответника, принадлежат две ), не следва изключване на заявените от ищцата права по метода , възприет от въззивния съд .
За да отговори на въпроса,по който страните спорят и който е от значение за правата им , а именно към кой от имотите в сградата спорното помещение се явява принадлежност, въззивният съд е следвало да обсъди и тълкува учредителият акт за суперфицията от 1968г,като изясни на първо място дали реално осъщественото строителство отговаря на обема на учреденото. За да формира законосъобразен извод по този въпрос , решаващият съд е следвало да съобрази ,че при сключването на учредителната сделка относно пристройката страните са се позовали на „утвърден архитектурен план” , което е от значение за съдържанието и обема на учреденото във връзка със собствеността на избените помещения. Макар оплакванията на касаторката пред втора инстанция да са поддържани в тази именно насока и като писмено доказателство да е представено и прието копие от работен (видно архитектурен) проект за разпределение на избения етаж , освен че не е обсъдил това доказателство,въззивният съд не е изяснил и дали личащите на копието подписи и дати (част от които не се четат),не са положени върху печат ,удостоверяващ неговото одобрение и заверка от техническите органи , към дата , предхождаща учредяването на суперфицията .
Независимо дали волеизявеното в акта от 1968г съвпада с реализираното по архитектурния проект ,ще следва да бъде отговорено на въпроса за действителната воля на страните и доколко е релевантно едно фактическо споразумение ,по силата на което за сметка на намалена избена площ спрямо съществуващата постройка, учредителят е получил неоспорвано владението върху спорното мазе. В тази насока ответникът се е позовал както на трансформация , така и на придобивна давност , но и тези възражения не са обсъдени. Доколкото никоя от страните не се позовава на факти ,които да водят до пряко приложение на императивните правила относно режима на общите части в етажна собственост , а и в случая констатациите на вещото лице не подкрепят извод за тяхната приложимост , спорното избено помещение е допустим обект на полезно владение.
Изводите на въззивния съд по иска за собственост са изградени при същетвени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 188 ал.1 от ГПК и при неизяснена фактическа обстановка относно решаващи за изхода на спора обстоятелства,свързани с правната индивидуализация на вещта , от значение за съдържанието на разпорежданията, свързани с нея. Обстоятелствено изследване в тази насока въззивният съд не е провел , тъй като неправилно е намерил за достатъчно съображение, почерпано от формалната вещно- правна легитимиция по нот. акт №54 т.VІ н.а №1449/1993г.
Неизяснен е останал въпросът за доказателстветното значение на приетия по делото план за разпределение на сутеренните помещения . Изискуемата от закона активност при преценката на представените доказателства предпоставя съдът отнапред да знае защо е приел едно или друго писмено доказателство, какво представлява приетото писмено доказателство като документ , за да бъде преценена неговата относимост за спора. Активност в тази насока Врачански окръжен съд следва да прояви при новото разглеждане на делото от друг свой състав , по отношение на вече приетия като доказателство „план” . Решението следва да отменено , а делото върнато за ново разглеждане по иска за ревандикация и в частта, с която е отхвърлен субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД ,тъй като основанията за извод по тази претенция следват от успешното провеждане на иска за собственост .
В частта , с която е приет за неоснователен негаторния иск , решението на Врачански окръжен съд е правилно предвид обстоятелството ,че ищцата не е собственик на дворното място. П. няма и вещно право на ползване извън възможността , предопоставена от необходимото ползване на постройката от суперфициалния собственик съгласно чл. 64 , предл. първо от ЗС. От съдържанието на учредителния акт не може да се изведе поддържаното от ищцата съдържание в обема на едно вещно право на ползване или „уговорено друго” по смисъла на закона , предвид израза суперфициарите „да преминамат през цялото дворно място към своите застроявания „. Ето защо , като е преценил действията на ответника ,свързани с разполагане и ползване на преносима маса за продажба на зеленчуци във връзка с разрешена му търговска дейност , като действия , с които не се накърняват защитими с иска по чл. 109 от ЗС вещни права , въззивният съд е постановил правилно решение .
Неоснователно е оплакването на касаторката във връзка с отказа на въззивния съд да допусне и предприеме оглед на място ,като процесуално действие , в присъствие на страните . Тази преценка по доказателствените средства не е довела до неизясненост спрямо релевантните за изхода на спора факти , предвид фактическите констатации на вещото лице по вече приета по делото експертиза. При това търсената с иска по чл. 109 от ЗС защита не е срещу действия , изразили се в създаване на едно трайно фактическо състояние в имота , което съдът да възприеме при оглед. Касае се за преносими предмети – щанд за упражняването на търговска дейност от ответника, предвид на което искането правилно е преценено като неоснователно В частта по иска на основание чл. 109 от ЗС решението на Врачански окръжен съд е правилно и законосъобразно , не е допуснато процесуално нарушение при допускането на доказателствата и преценката им , касационен повод за отмяна на решението в тази обжалвана част не е даден .
Водим от горното Върховен касационен съд , ІІІ гр. о..
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 163 от 31.01.2008г по гр.д. № 771/2007г. на Врачански окръжен съд в частта , с която е оставено в сила решение №64 от 06.08.2007г по гр. д. № 1367/2006 година на Районен съд гр. В. по отхвърлените искове на Е. Д. П. срещу И. Х. И. по чл. 108 от ЗС за признаване установено право на собственост на 1 /2 ид. ч. и предаване владението на мазе с площ от 9 кв.м. и по чл. 59 от ЗЗД за лишаване от ползите през периода от 01.01.2001г. до 30.10. 2006г .,както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Врачански окръжен съд в отменената част .
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: