2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 26.03.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1282 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. С. срещу решение № 1161/25.06.2012 г., постановено по гр. дело № 3502/2011 г. на Софийския апелативен съд. С него, като е потвърдено решение № 2523/02.05.2011 г. по гр. дело № 3710/2010 г. на Софийския градски съд, са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма], иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата 220 683 лв. – обезщетение за лишаването й от ползата от съсобствена вещ – хладилник-рампа заедно с прилежащия й терен, представляващ УПИ в [населено място] (подробно индивидуализиран), за периода 03.01.2008 г. – 31.12.2009 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 лв. – обезщетение за забава за периода 03.01.2008 г. – 30.03.2010 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение.
Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че касационното обжалване не следва да се допуска, както и за неоснователност на жалбата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след обсъждане твърденията и доводите на страните и на доказателствата по делото, е приел за установено, че между страните е налице съсобственост върху процесния имот, че последният е ползван изцяло от ответника през процесния период и че ищцата го е поканила писмено да й заплаща обезщетение. От друга страна, апелативният съд е приел, че ищцата не е доказала по делото, че е лишена от възможността да ползва процесния имот през процесния период. В тази връзка са изложени съображения, че самият факт, че единият от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава основание на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение, ако се установи, че последният не е допускан до имота да ползва собствената си част.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени две групи правни въпроси: първата – по приложението на чл. 146 и чл. 266 от ГПК, и втората – по приложението на чл. 31, ал. 2 от ЗС. По отношение на всички правни въпроси се навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обуславящи горните решаващи правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение и от значение за изхода на спора по делото са следните два, изведени от страна на жалбоподателката правни въпроса, а именно: 1) следва ли в производството по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС неползващият съсобственик-ищец да установява факта на недопускането му до общата вещ, за да има право на обезщетение за лишаването му от нейното ползване; и 2) следва ли ползващият съсобственик-ответник, за да се освободи от отговорност, да предложи на съсобственика си да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право.
Тези два правни въпроса, представляващи общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са разрешени от въззивния съд в противоречие с посоченото и представено (в препис) от страна на жалбоподателката, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. дело 3204/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. В него, при уеднаквяване на противоречива съдебна практика по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, са приети следните разрешения: Фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползуващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. Аналогични разрешения са възприети и в мотивите към ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по двата посочени правни въпроса по приложението на чл. 31, ал. 2 от ЗС, изведени в изложението на жалбоподателката.
Всички останали, изведени от страна на жалбоподателката правни въпрос – по приложението на чл. 31, ал. 2 от ЗС и на чл. 146 и чл. 266 от ГПК, не са обуславящи горните решаващи правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение и не са от значение за изхода на спора по делото. Поради това, тези правни въпроси не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на възивното решение, поради което то не следва да се допуска по тези правни въпроси.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 4 438.66 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1161/25.06.2012 г., постановено по гр. дело № 3502/2011 г. на С. апелативен съд;
УКАЗВА на жалбоподателката Х. И. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 4 438.66 лв.; в противен случай касационната й жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение за насрочване; респ. след изтичането на едноседмичния срок, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.