О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№410
С., 02.06.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 407 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от В. Ц. В. и С. Г. В. срещу Определение № 673 от 11.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 629/2011 на Пловдивския окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.420 ал.3 ГПК Пловдивският окръжен съд е потвърдил определението от 11.12.2010 год. по гр.д.№ 18170/2009 год. на Пловдивския районен съд с което е спряно незабавното изпълнение на издадена на основание чл.417 т.3 ГПК в полза на В. срещу [фирма] заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на ПдОС относно редовността на сезирането на съда с искането за спиране.
Като основание за допускане на касационен контрол, процесуалният представител на касатора е посочил чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като конкретен обуславящ въпрос не е формулиран, съдържа се твърдение за недопустимост с оглед възможността по чл.423 ал.2 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, поради това, че с нея се обжалва акт, неподлежащ на касационен контрол.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.420 ал.1 във вр. с чл.417 т.3 ГПК, постановено по искане за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.420 ал.3 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Ще следва да се отбележи, че цитираните от касатора определения на ВКС-ТК, І т.о. са постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК, а определението на ІV г.о. на ВКС-ГК разглежда друга хипотеза.
Необжалваемостта на определението на ПдОС обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 предл. 2 ГПК.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на В. Ц. В. и С. Г. В. срещу Определение № 673 от 11.03.2011 год. по ч.гр.д.№ 629/2011 на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.