3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№410
София21.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 39/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Ц. от [населено място], който е починал след подаване на жалбата и на негово място са конституирани като касатори законните му наследници –Е. Г. Ц. от [населено място], В. П. Б. и К. П. С., двете от [населено място]. Касационната жалба е срещу решение № 154 от 04.05.2010 г. по гр.д.№ 177/2010 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 292 от 11.12.2009 г. по гр.д.№ 20/2009 г. на Районен съд – Бяла Слатина за признаване за установено, че ответникът дължи на ЗАД [фирма] по заповедното производство по ч.гр.д.№ 562/2008 г. по описа на РС – Бяла Слатина сумата 11 778.12 лв. – главница, дължима на основание чл.402/отм./ ТЗ, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени щети при ПТП на лек автомобил „Шкода Ф.” с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 05.01.2009 г., мораторна лихва в размер на 1 400 лв. и разноски за заповедното производство.
В жалбата се поддържат касационни доводи за нарушение на материалния закон, поради неприлагането на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ,вр. с § 143 ПЗР на ЗИДКЗ/ ДВ бр.97 от 2007 г./ Иска се отмяна на въззивното решение, с присъждане на разноски.
В жалбата и в изложението, вкл. и в допълнителното изложение от 09.11.2010 г., на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че материалноправният въпрос, свързан с приложението на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ при встъпване в право, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на Решение № 611 от 09.12.2008 г. по т.д.№ 520/2008 г., І т.о. и Решение № 133 от 09.11.2009 г. по т.д.№ 44/2009 г., І т.о., представени с жалбата.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсва основание за достъп до касация, а по същество въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Окръжен съд – Враца е приел за доказани предпоставките на чл.402/отм./ ТЗ за встъпване на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- ответник по иска. Отчетени са писмените доказателства от приложеното сл.дело, както и приетата автотехническа експертиза за механизма на увреждането, сочещи, че ответникът, като водач на товарен автомобил „К.” е допуснал нарушения на ЗДвП, в резултат на което е възникнало ПТП. Съобразено е извършеното от застрахователното дружество плащане по застраховка „Пълно Каско” за настъпилите в резултат на произшествието имуществените вреди на застрахования лек автомобил „Шкода Ф.”, собственост на [фирма]. Като неоснователни са преценени възраженията на първоначалния ответник за липса на негово виновно поведение за настъпване на ПТП, както и възраженията за изтекла погасителна давност.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставеният материалноправен въпрос, свързан с приложението на §143 ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл.213, ал.1, изр.4 КЗ е значим за изхода на делото, тъй като се касае за императивна материалноправна разпоредба, на която законодателят е придал обратно действие. Налице е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от трайната и непротиворечива практика на ВКС, постановена по новия съдопроизводствен ред – представените с касационната жалба решения, както и служебно известните на настоящия състав решения, които са и надлежно публикувани като например, Решение № 165а от 26.10.2010 г. по т. д. № 690/2010 г., ІІ т.о., Решение № 47 от 11.05.2010 г. по т.д.№ 655/2009 г., І т.о., Решение № 212 от 24.03.2010 г. по т.д.№ 447/2009 г., ІІ т.о., Решение № 141 от 30.09.2010 г. по т.д.№ 657/2009 г., ІІ т.о. и др.
Останалите доводи са относими към инвокираното с жалбата основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, пр.1 ГПК
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 154 от 04.05.2010 г. по гр.д.№ 177/2010 г. на Окръжен съд – Враца.
УКАЗВА на касаторите: Е. Г. Ц., В. П. Б. и К. П. С. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер общо на 261.56 лв./двеста шестдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представят по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, за насрочване на делото за разглеждане на жалбата.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: