4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№410
Гр.София, 29.04.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 530 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. С., [населено място] срещу решение № 1588/25.10.2011г., постановено по гр.д.№ 1905/11г. от Софийския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 1602/21.03.2011г. по гр.д.№ 1487/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против С. „”, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 40000 лв. до предявения размер от 150000 лв. Подадена е и частна жалба на С. „”, [населено място] срещу определение № 1041/09.05.2012г. по гр.д.№ 1905/2011г. за оставяне без уважение на молба от 09.11.2011г. за изменение на решението в частта за разноските, като присъдената в полза на САС държавна такса да бъде намалена от 600 лв. на 200 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на С. „” на основание чл.284, ал.2, т.1 вр. ал.1 и чл.282, ал.3 КЗ по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получено телесно увреждане, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел характера на увреждането, степента и вида на търпените болки и страдания.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора, материалноправният въпрос от значение за делото е за размера на обезщетението за неимуществени вреди и по тълкуването на понятието “справедливост” по чл.52 ЗЗД.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липсва единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат – ППВС № 7/77г., ППВС № 4/68г., ППВС № 4/61г., ППВС № 5/69г. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
По частната жалба на С. „Национално бюро на българските автомобил застрахователи”.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че с решението от 25.10.2011г. е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като е присъдена и сумата от 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и по правилото на чл.78, ал.6 ГПК държавната такса следва да се заплати от ответника по иска. Таксата е определена в размер на 400 лв. за първата инстанция и 200 лв. – за въззивната инстанция.
Частният жалбоподател поддържа, че държавната такса за въззивната инстанция е в размер на 200 лв. върху сумата от 10000 лв.и не дължи държавна такса в размер на 400 лв.
Определението е правилно.
По правилото на чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице заплаща всички дължими такси, такива, каквито биха се дължали и освободеното от такси лице. В този смисъл, въззивният съд е определил държавната такса в съответствие с процесуалната норма, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1588/25.10.2011г., постановено по гр.д.№ 1905/11г. от Софийския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1041/09.05.2012г. по гр.д.№ 1905/2011г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.