О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
С., 30.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1265 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. А. Н. чрез адв. Г. Й. срещу въззивно решение от 14.04.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. №№ 13813/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Изпълнителна агенция „Военни клубове – почивно дело”, С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата, включително за липсата на правен интерес от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Въззивният съд е установил, че със заповед от 22.04.2010 трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от работодателя поради съкращаване на щата, считано от 22.04.2010 г. В хода на едномесечното предизвестие – на 05.05.2010 г. работодателят по свой почин отменил уволнението, като съобщил за това на Н. на 10.05.2010 г. чрез връчване на втората заповед при отказ, удостоверен чрез свидетели и доказан в хода на съдебния процес чрез разпита им. Това е станало в периода 09.00 – 10.00 часа в кабинета на свидетеля М. Т., където Н., бил извикан. Отначалото на работния ден, той бил на работното си място и упражнявал трудовите си функции
Исковата молба е депозирана на същия ден, след разговор с адвокатите, около 14.00-15.30 ч. /установено от признанията на работника, както и от входящия номер на исковата молба в СРС/.
При тези данни, съдът заключил, че е налице хипотезата на чл. 344, ал. 2 КТ и при завеждане на делото, атакуваната заповед вече не е съществувала; трудовото правоотношение не е прекратено, за да се иска възстановяване на работа, нито работникът е останал без работа в исковия период от време в резултат на незаконно прекратяване на трудовото правоотношение.
В изложението касаторът основно излага доводи за неправилност на решението, което е основание за касационно обжалване, но не и за допускане на касационното обжалване.
От изложението могат да се уточнят следните въпроси: необходимо ли е съдът да се мотивира; трябва ли да обсъди доказателствата в съвкупност.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /противоречие с приложените съдебни решения/ , нито по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – поддържаното от касатора значение за развитие на правото, тъй като „ще възпрепятства тенденцията на незачитане на практиката на ВКС и ще доведе до по-добро прилагане на нормите на законите и подобряване на качеството на правораздаването и правото на защита на гражданите”.
Процесуалноправните въпроси за необходимостта съдът да се мотивира и да обсъди доказателствата в съвкупност, са принципно значими, но в обжалваното решение въззивната инстанция не е постановила нещо различно от разрешението в приложените Р-221-09-IV ГО по гр. д. № 378/2008 г., Р-591-2008-I ТО по т.д. № 335/2008 г.; Р-752-1988-III ГО ВС РБ за необходимостта от мотивиране на съдебния акт и обсъждане на всички доказателства, които са относими, допустими и необходими. Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – законодателството е променено с нов ГПК, в сила от март 2008 г. /в сравнение със съдебната практика, на която се позовава касатора – по приложението на ГПК от 1952 г./. Принципните разрешения в чл. 188 и 189 ГПК от 1952 г., отм. не са променени, за което има и непротиворечива съдебна практика по чл. 290 ГПК. По-съществените разлики във връзка с въззивното производство /за преклузиите, ограниченията и препращането към мотивите на първата инстанция/ в случая не са засегнати.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне за проверка допустимостта на въззивното решение. Такова искане няма от касатора, но касационната инстанция е длъжна и сама, с оглед евентуална нищожност или недопустимост на обжалваното решение, да допусне касационно обжалване, както е разяснено в ТР 1-2009-ОСГТК. В случая, ответникът по касационната жалба е приложил Р-502-1998-ІІІ ГО, в което е прието, че когато са налице условията по чл. 334, ал. 2 КТ, предявените по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ искове се явяват недопустими, а ако по тях се постанови решение – то е недопустимо. Въззивният съд, като е потвърдил решението на Софийски районен съд, се е произнесъл по същество, като е отхвърлил исковете, защото са налице предпоставките по чл. 344, ал. 2 КТ. Налице е хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 14.04.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. №№ 13813/2010 г.
К. не плаща държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: