О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София 25.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1073/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Р., С. Й. Р., К. Й. К., С. А. Ж., И. А. С., подадена чрез пълномощника им адв. Я. С., против решение № I-90 от 23. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 1149/2018 г. на ОС – Бургас, с което е потвърдено решение № 134 от 11. 06. 2018 г. по гр. д. № 1195/2017 г. на Карнобатския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици общо на 1/2 идеална част от четири земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], общ. К. – нива от 15, 844 дка в м. „Под Д. д….“, съставляваща имот № ….., нива от 9,614 дка, в м. „С. б.“, съставляваща имот № ….., нива от 12, 327 дка в м. „ С.б.“, съставляваща имот № ….., лозе от 6,799 в м. „Л. р.“, съставляваща имот № ….. по плана за земеразделяне, както и иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на издаден по обстоятелствена проверка констативен н.а. № …., т. ….., рег. № …., дело № …../2017 г. по описа на нотариус Н. С.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 68, 69 и 79, ал. 1 ЗС, необоснованост на фактическите изводи и допуснато нарушение на чл. 235 и 236 ГПК, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и на всички възражения, съдържащи се във въззивната жалба. Сочи се и противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т., чрез адв. С. Г.-Т., изразяват становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството има за предмет предявен от Т. К. Р., на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, Й. С. Р., С. Й. Р. и К. Й. К., С. А. Ж. и И. А. С. против Ц. В. С., Т. А. Т., В. А. Й., Е. С. П. и И. С. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че ответниците не са собственици общо на 1/2 идеална част от четири земеделски имота. Ищците обосновават правния си интерес от иска с твърдението, че са собственици общо на 1/2 идеална част от процесните имоти, като са придобили същите на основание влезли в сила решения № № 03/9. 09. 1997 г. и 3/14. 01. 1998 г. за възстановяване на собствеността на наследниците на А. М. С., поч. 1959 г., и наследяване на С. А. М. – дъщеря от първия брак на А. С., починала 17. 10. 1988 г. Твърдят, че ответниците са наследници на дъщерята на А. С. от втория му брак Е. А. В., починала на 7. 05. 1988 г., поради което притежават, по наследство и земеделска реституция общо 1/2 идеална част от процесните имоти, но с нотариален акт № …../24. 08. 2017 г. са били признати за собственици по давност на притежаваната от ищците общо 1/2 идеална част.
Ответниците са оспорили иска като неоснователен. Заявили са, че са придобили по давност наследствената 1/2 идеална част на ищците, като са упражнявали владение върху земеделските земи от началото на 1998 г. до предявяване на иска (2. 10. 2017 г.).
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че процесните земеделски имоти са възстановени с план за земеразделяне на наследниците на А. М. С. с РПК № № 03/9. 09. 1997 г. и 3/14. 01. 1998 г. и скици към тях. А. М. С. починал на 15. 09. 1959 г. и оставил за единствени законни наследници двете си дъщери – С. А. М., поч. 17. 10. 1988 г. и оставила за наследници ищците по делото, и Е. А. В., починала на 7. 05. 1988 г. и оставила за наследници ответниците по делото. С договори за аренда от 29. 01. 2007 г. и от 28. 02. 2007 г. имотите били отдадени под аренда на ЕТ „Грозд – Белун Х..“ и на ЕТ „Миню С. – Комерс“. Първият договор бил сключен за арендодателите от част от наследниците на Е. В., а вторият – чрез пълномощник, упълномощен от наследниците на Е. В.. При сключване на арендните договори били представени неистински удостоверения за наследници, според които след смъртта си общият наследодател А. М. С. е оставил като законен наследник само дъщеря си Е. А. Й.. Двете неистински удостоверения за наследници са издадени по искане на ответницата Ц. В. С. и по нейни данни. Същата е била и заявител в административното реституционно производство по ЗСПЗЗ. Тя фигурира в протокол за въвод във владение на имот № ….. по плана за земеразделяне, осъществен 1998 г. От 2006/2007 г. до 2016/2017 г. парична рента за отдадените под аренда имоти била изплащана само на наследници на Е. А. Й..
От правна страна въззивният съд е приел за неоснователен предявеният отрицателен установителен иск. Приел е, че ответниците са придобили по давност наследствената 1/2 идеална част на ищците, тъй като са владели същата в продължение на повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано. Ищците не са предприели никакви действия за защита на правото си на собственост чрез предявяване на иск за собственост срещу ответниците, поради което течението на придобивния давностен срок на ответниците не е прекъсвано, нито спирано. Не са прекъснали и владението на ответниците чрез фактически действия.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по няколко правни въпроса, три от които касаят следното:
1. при съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част – твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС;
2. отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ – твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 8 от 19. 02. 2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, 2 г.о.;
3. когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание – твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението и по трите поставени въпроса.
Съобразно дадените с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС указания по приложение на чл. 69 ЗС, когато съсобствеността произтича от наследяване, то с приемането на наследството, част от което е и владението като фактическо състояние, владението продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот, като всеки наследник е владелец на собствената и държател на останалите идеални части. Ако един от наследниците се позовава на придобивна давност на идеална част на друг наследник, следва преобърне с едностранни действия държането на тази идеална част във владение. Тези действия трябва да бъдат доведени до знанието на другия наследник и да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на другия сънаследник и намерението за своене на неговата идеална част.
В решение № 8 от 19. 02. 2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, 2 г.о. се приема, че сключването на договор за аренда, както преди, така и след приемането на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение.
В ТР № 11 от 21. 03. 2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС се разяснява, че когато и двете страни в правния спор се легитимират с констативни нотариални актове за собственици на процесния имот, в тежест на всяка от тях е да докаже фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание.
Правните изводи на въззивния съд не съответстват на посочената практика на ВКС.
По останалите въпроси, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на съдебния акт.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-90 от 23. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 1149/2018 г. на ОС – Бургас.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Й. С. Р., С. Й. Р., К. Й. К., С. А. Ж. и И. А. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер общо на 125 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: