О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
гр.София, 29.04.2013 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря……………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 504 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Ч., [населено място] срещу решение от 06.02.2012 год., постановено по гр.дело № 6592/2011 год. от Софийския градски съд, с което е обезсилено като недопустимо решение от 16.05.2009 год. по гр.дело № 21275/2003 год. на Софийския районен съд и е прекратено производството по предявените от Г. И. Ч. против Б. и Д. установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищецът не е бил в кредитно или приравнено нему правоотношение с [фирма] в нито един период от дейността или съществуването на [фирма] и по чл.97, ал.3 ГПК/отм./ за признаване за установено, че списъкът на лицата по чл.3 ЗИОНК, в частта му относно съществуващ дълг на [фирма] е в размер на 495055 неденоминирани лева, е с невярно съдържание.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът БНБ оспорва жалбата.
Ответникът Д., не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими. Първият, като насочен за установяване на несъществуването на правоотношение спрямо лица, за които не се твърди да са страни по правоотношението, както и без да е обоснован правният интерес на ищеца от иска. Вторият, като свързан с други диспозитивни документи и удостоверяващ с обвързваща съда материална доказателствена сила, както и поради издаването на оспорения документ издаден от БНБ по силата на специален закон.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че поставените правни въпроси са относими към допустимостта на предявените искове и са от значение за решаването на спора. Общо формулираните въпроси за интереса от отрицателния установителен иск за несъществуването на правоотношение и за оспорване на документи са теоретични, но в конкретния случай, предвид спецификата на правоотношенията и приетото от въззивния съд разрешение за недопустимост на предявените искове, касационното обжалване следва да се допусне за проверка на допустимостта на въззивния акт по въпроса: Има ли правен интерес лице, включено в списъка по ЗИОНК,съставен от Б., да предяви отрицателен установителен иск, че не е било в кредитно или приравнено му правоотношение с търговска банка, след като банката е била заличена като правен субект, както и да установи, че списъкът по ЗИОНК в частта му за дълга на това лице е с невярно съдържание?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 80 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 06.02.2012 год., постановено по гр.дело № 6592/2011 год. от Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора Г. И. Ч., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 80 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: