О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 27.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 10 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № VI-39 от 31. 08. 2017 г. по гр. д. № 202/2017 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, 6 въззивен състав е потвърдено решение № 141 от 30. 08. 2016 г. по гр. д. № 136/2015 г. на РС – Поморие в обжалваните части: в частта, с която е допусната делба между М. Г. М., А. Д. Г., Г. Д. П. и Д. Г. П. на втория етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, в частта с която квотите в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2, 00833.501.377.5 и на втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 са определени на 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. М., А. Д. Г. и С. Д. Н. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на първия етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, които сгради се намират в поземлен имот с идентификатор 00833.501.377, с площ от 1015 кв.м., по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. Поморие, Бургаска област.
Подадена е касационна жалба от Г. Д. П. срещу въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта с която е допусната делба между М. Г. М., А. Д. Г., Г. Д. П. и Д. Г. П. на втория етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, в частта с която квотите в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2, 00833.501.377.5 и на втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 са определени на 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П..
Излагат се съображения за неправилност на решението в тези части и се иска отмяната му в същите, отхвърляне иска за делба на втория етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 и определяне на квотите в съсобствеността на сгради с идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2, 00833.501.377.5 и на втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 (ако съдът приеме, че вторият етаж следва да се допусне до делба) с размери 1/8 за М. Г. М., 1/8 за А. Д. Г., 1/8 за Г. Д. П. и 5/8 за Д. Г. П..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочените части.
Подадена е касационна жалба и от М. Г. М. и А. Д. Г. срещу въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. М. и А. Д. Г. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на първия етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4.
Поддържа се неправилност на решението в посочената част и се иска отмяната му и допускане до делба на първия етаж от сградата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в посочените части.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Пред настоящата инстанция делбеното производство е висящо в частта относно предявения от М. Г. М. и А. Д. Г. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на: а/. първия етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4. (иска се допускането му до делба от касаторите М. М. и А. Г.); б/. втория етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4.(касаторите Г. и Д. П. искат отхвърляне на иска за делба на този етаж, а в случай на допускането му до делба – промяна на квотите на съделителите); в/. размерите на дяловете в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2, 00833.501.377.5 (касаторите Г. и Д. П. искат промяна размерите на определените квоти).
В частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор 00933.501.377 от 1015 кв.м. между съделителите М. Г. М. – 6/12 ид.ч., А. Д. Г. – 1/12 ид.ч., Г. Д. П. – 3/ 12 ид.ч. и Д. Г. П. – 2/12 ид.ч. и с която е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор 00833.501.377.3 първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Влязло е в сила, като необжалвано, и въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. Н. иск за делба на процесния имот и сгради
Съставът на окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция, за да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните части е приел относно първия етаж от жилищна сграда с идентификатор 00833.501.377.4, че същият е изключителна собственост на Г. П.. Придобит е от същия на основание договор за дарение от 25. 01. 1988 г., сключен с родителите му Д. и М. П. с н.а. № 7/25. 01. 1988 г., с който последните са му прехвърлили безвъзмездно собствеността върху жилищна пристройка, състояща се от две стаи, баня с тоалетна и коридор. Тази жилищна пристройка към 7. 02. 1984 г. (издаването на нотариален акт по обстоятелствена проверка № 25/7. 02. 1984 г., с който наследодателите на страните Д. и М. П. са били признати за собственици на допуснатия до делба имот и сгради) е представлявала кухня от 44 кв.м., а към настоящия момент съставлява първия етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4. Прието е, че по силата на дарението Г. П. е придобил не 35/99 ид.ч. от жилищната пристройка, както е описано в договора за дарение, а цялата жилищна пристройка, тъй като в нотариалния акт било отразено, че се прехвърлят 35/99 „кв.м. ид.части“ от жилищната сграда-пристройка от две стаи, баня с тоалетна и коридор, от което следва, че волята на дарителите е била да дарят целия жилищен обект, а не идеални части от него.
Относно втория етаж от жилищна сграда с идентификатор 00833.501.377.4 въззивният съд е приел, че същият е самостоятелен жилищен обект, включващ четири стаи, баня с тоалетна, коридор и преддверие. Построен е от Г. П. през 1985 г. и покрит с „временен покрив“ (според показанията на един от свидетелите) през 1985-1986 г., а през 2005 г.-2006 г. е извършен основен ремонт на втория етаж и на жилищната сграда с идентификатор 00833.501.377.5, при който е направен нов общ покрив и за двете сгради. Прието е, че вторият етаж не е придобит по давност от Г. П., чрез упражнявано от 1985 г. до предявяване на иска за делба на 26. 03. 2015 г. владение, тъй като до 2006 г. етажът не е бил изграден до етап „груб строеж“ – ограждащи стени и покрив, а от 2006 г. до 2015 г. не е изтекъл придобивният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Прието е, че вторият етаж е самостоятелен обект на собственост, предвид установеното от заключението на съдебно-техническата експертиза, че същият включва четири стаи, баня с тоалетна, коридор и преддверие, не е функционално свързан с първия етаж – подходът чрез стълбите от коридора на първия етаж е зазидан и плочата над първия етаж е затапена, а достъпът към втория етаж е самостоятелен и се осъществява чрез еднораменна стълба от едноетажната жилищна сграда с идентификатор 00833.501.377.5 до уличната регулация. Прието е, че макар и незаконно построен, като самостоятелен жилищен обект, етажът е собственост на собствениците на поземления имот по приращение, на осн. чл.. 92 ЗС, поради което следва да бъде допуснат до делба между М. М., А. Г., Г. П. и Д. П., при дялове: 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П..
Относно едноетажната жилищна сграда от 63 кв.м. с идентификатор 00833.501.377.5 и стопанска постройка (салма) с идентификатор 00833.501.377.1 е прието, че след като в договора за дарение, сключен с н.а. № 7/25. 01. 1988 г., с който Д. и М. П. са дарили на сина си Г. П. правото на собственост върху 1/3 идеална част от процесния поземлен имот и върху 35/99 кв.м.ид.ч. от едноетажната жилищна пристройка, без да изключат намиращите се в имота едноетажна жилищна сграда от 63 кв.м. и стопанска постройка (салма) от 28 кв.м., то са прехвърлили и собствеността върху 1/3 идеална част от описаната едноетажна жилищна сграда от 63 кв.м. и стопанска постройка (салма) от 28 кв.м. По същите съображения е прието, че последващите договори за дарения, сключени с н.а. № № 67/2002 г. и 84/2005 г., с които М. П., Г. П. и С. Д. даряват на М. М. (внучка на първата, дъщеря на втория и племенница на третата) общо 6/12 идеални части от дворното място, включват и дарение на 6/12 идеални части от едноетажната жилищна сграда от 63 кв.м. и стопанска постройка (салма) от 28 кв.м. Поради това коментираните две сгради следва да бъдат допуснати при дялове: 6/12 за М. Г. М. (3/12 ид.ч. по дарение от баба й М. П. с н.а. № 67/2002 г., 2/12 ид.ч. по дарение от баща й Г. П. с н.а. № 67/2002 г., 1/12 ид.ч. по дарение от леля й С. Д. с н.а.), 1/12 за А. Д. Г. (по наследство от баща й Д. П.), 3/12 за Г. Д. П. (1/3 ид.ч. по дарение от родителите си Д. и М. П. с н.а. № 7/88г. и 1/12 по наследство от баща си Д. П., без дарените на дъщеря му 2/12 ид.ч.) и 2/12 за Д. Г. П. (по завещание от баба си М. П.).
Относно стопанска постройка с идентификатор 00833.501.377.2 е прието, че същата е собственост, по приращение, на собствениците на земята, съгласно чл. 92 ЗС. Даренията на идеални части от дворното място включват и дарения на същите идеални части и от тази постройка по изложените по-горе съображения, поради което същата следва да се допусне до делба при квоти: 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П.
Относно правата на наследодателите Д. и М. П. е прието, че същите са придобили през време на брака си, при условията на съпружеска имуществена общност, по давност процесното дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 00833.501.377, едноетажна жилищна сграда от 63 кв.м. нанесена като обект с идентификатор 00833.501.377.5, стопанска постройка (салма) от 28 кв.м нанесена с идентификатор 00833.501.377.1 и лятна кухня от 44 кв.м. отговаряща по местонахождение на сграда с идентификатор 00833.501.377.4, за които в тяхна полза е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № 25/7. 02. 1984 г. Към 25. 01. 1988 г. (дарението с н.а. № 7/88 г.) лятната кухня от 44 кв.м. е била преустроена в самостоятелно жилище от две стаи, коридор, баня с тоалетна, което понастоящем съставлява първи етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4. Вторият етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 е построен от Г. П.. В процесния имот се намира и стопанска постройка с идентификатор 00833.501.377.2, изградена без строителни книжа.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Г. П. се поставят следните правни въпроси, конкретизирани от настоящия състав, съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 както следва:
а/. дали във всички случаи на сключени договори за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот или идеални части от недвижим имот, върху който има построени сгради, без сградите изрично да се изключат от предмета на сделката, се счита, че се прехвърля собствеността и върху сградите и допустимо ли е оборване на презумпцията по чл. 92 ЗС чрез тълкуване на договора по реда на чл. 20 ЗЗД и ангажиране на доказателства, установяващи действителната воля на прехвърлителя и приобретателя;
б/. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а фактическите изводи да основе само на установените от доказателствата факти.
Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 370 от 06. 07. 2009 г. по гр. д. № 994/2008 г., 1 г.о. и определение № 563 от 25. 07. 2012 г. по гр. д. № 586/2011 г., 2 т.о., а вторият въпрос е решен в противоречие с решение № 326 от 20. 12. 2012 г. по гр. д. № 177/2012 г., 3 г.о., решение № 422/3. 06. 2010 г. по гр. д. № 805/2009 г., 1 г.о., решение № 92 от 22. 02. 2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г., 4 г.о.
Налице са основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните от касатора Г. П. части.
Въпросите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, касаещи иска за делба на втория етаж от жилищна сграда с идентификатор 00833.501.377.4 и квотите в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2, 00833.501.377.5 и на втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 (ако се приеме, че същият е съсобствен) и са от значение за решаване на делото.
И двата въпроса са решени в противоречие с цитираната от жалбоподателите практика на ВКС.
В решение № 370 от 06. 07. 2009 г. по гр. д. № 994/2008 г., 1 г.о. и определение № 563 от 25. 07. 2012 г. по гр. д. № 586/2011 г., 2 т.о.се приема, че при прехвърляне на имот или идеална част от имот, без изрично да са изключени построените в същия сгради, представляващи самостоятелни обекти на право на собственост, е допустимо оборване на презумпцията по чл. 92 ЗС чрез ангажиране на доказателства, установяващи запазване собствеността върху сградите от прехвърлителите. Ако от доказателствата се установи, че сградата не е била включена в предмета на сделката, презумпцията по чл. 92 ЗС следва да се счита оборена.
В решение № 326 от 20. 12. 2012 г. по гр. д. № 177/2012 г., 3 г.о., решение № 422/3. 06. 2010 г. по гр. д. № 805/2009 г., 1 г.о., решение № 92 от 22. 02. 2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г., 4 г.о. се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди възраженията и доводите на страните, относимите към спора и допустими доказателства и да основе фактическите си изводи на обстоятелствата, установени със събраните доказателства.
В случая, въззивният съд е приел, че след като сградите и подобренията не са изрично изключени като предмет на сделката за прехвърляне на земята, приобретателят при всички случаи става собственик на имота с всичко построено. Не е обсъдил възраженията на съделителя Г. П., според които в случая презумпцията на чл. 92 ЗС следва да се счита оборена, тъй като тълкуването на договорите за дарения по реда на чл. 20 ЗЗД и последващите разпоредителни сделки и действия на дарителите сочат, че действителната им воля е била да дарят само идеални части върху земята и върху изрично посочените в договорите сгради, а останалите постройки да останат собственост на дарителите.
Въззивният съд не е обсъдил доводът на касаторите, според който извършеният от Г. П. през 2005 г. основен ремонт на жилищна сграда с идентификатор 0833.501.377.4 и жилищна сграда с идентификатор 0833.501.377.5, при който е направен изцяло нов общ покрив на двете сгради, не изключва възможността вторият етаж от сграда с идентификатор 0833.501.377.4 да е изграден в груб строеж 1985-1986 г., доколкото е установено от гласните доказателства, че тогава е бил изграден временен покрив.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на М. Г. М. и А. Д. Г. се поставя въпросът дали е допустимо чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на договор да се игнорира изявено съгласие за прехвърляне на определени по размер идеални части от самостоятелен жилищен обект и да се приеме, че действителната воля на страните е била да прехвърлят целия жилищен обект. Твърди се, че разглеждането на така поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът е обусловил решаващият извод на въззивния съд, касаещи иска за делба на първия етаж от жилищна сграда с идентификатор 00833.501.377.4, относно който е прието липса на съсобственост, поради придобиване на собствеността върху целия имот от съделителя Г. П. и неоснователност на иска за делба досежно този обект.
По въпроса има формирана практика на ВКС, според която дейността на съда при тълкуване на неясна договорна клауза по реда на чл. 20 ЗЗД е обективна и при осъществяването й следва да бъде съобразена изявената, а не предполагаема воля на страните, без да се подменя нейното съдържание. Чрез тълкуването не може да бъде изменено договорно установеното задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговорили – решение № 167 от 26. 01. 2012 г. по т.д. № 666/2010 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 129 от 12. 07. 2013 г. по т.д. № 558/2012 г. на ВКС, 2 т.о. и др.
В случая, въпреки изявената в договора за дарение, сключен с н.а. № 7/25. 01. 1988 г., воля за безвъзмездно прехвърляне на „35/99 кв.м.ид.части“ от жилищна пристройка от две стаи, баня с тоалетна и коридор, съдът е приел, че волята на страните е да се прехвърли собствеността върху цялата жилищна пристройка.
След като по поставения въпрос има формирана практика, разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Доколкото, обаче, въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, служебно известна на настоящия състав, то е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VI-39 от 31. 08. 2017 г. по гр. д. № 202/2017 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, 6 въззивен състав, с което е потвърдено решение № 141 от 30. 08. 2016 г. по гр. д. № 136/2015 г. на РС – Поморие в частта, с която е допусната делба между М. Г. М., А. Д. Г., Г. Д. П. и Д. Г. П. на втория етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, в частта с която квотите в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2, 00833.501.377.5 и на втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 са определени на 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П. и в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. М., А. Д. Г. и С. Д. Н. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на първия етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, които сгради се намират в поземлен имот с идентификатор 00833.501.377, с площ от 1015 кв.м., по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. Поморие, Бургаска област.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Г. Д. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 40 лв., а на жалбоподателите М. Г. М. и А. Д. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер общо на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като ги предупреждава, че при неизпълнение в срок на това указание касационните жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях производство прекратено.
След изтичане на срока за изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му в открито заседание или на докладчика – за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: