О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
София, 07.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева т. д. № 60363 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 722 от 13.04.2016 година по т.д. № 4714/2014 година на Софийски апелативен съд е уважен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК – прието е за установено, че съществува вземане на ищеца [фирма], [населено място] по отношение на ответника Е. П. Д. от [населено място], [община] в размер от 138499,86 лева главица; 11159,08 договорна лихва; 6465,68 лева санкционна лихва и 280,94 лева заемни такси по договор за банков кредит. В решението е прието за установено, че на 10.08.2006 г. между ищеца [фирма] и ответника Е. П. Д. е бил сключен договор за банков жилищен кредит, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя сума в размер на 145800 лева за покупка на недвижим имот в [населено място], жилищна група „Л. 2”, който кредит ответникът се задължава да погасява с месечни вноски съгласно погасителен план до всяко 29-то число от месеца при съгласие на страните да бъдат обвързани от Общите условия, издадени от банката. В чл. 20.2 от Общите условия е прието, че при забава в плащанията над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, а съгласно чл. 21.1 от Общите условия, кредиторът има правото да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения на лихви и главница. Отпуснатия с договора кредит от 145800 лева е бил усвоен от кредитополучателя изцяло на 29.08.2006 г. В периода 29.09.2006 г. – 11.02.2009 г. ответникът е внасял на всяко 29-то число от месеца вноски за погасяване на кредита, възлизащи общо на 34034,19 лева. Последната вноска с падеж 29.07.2009 г. е била заплатена от ответника на 20.08.2009 г., след което е спрял да погасява задължението си. С уведомление от 04.05.2010 г., получено на 11.05.2010 г., банката е уведомила ответника, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 20.05.2010 г., към който момент забавата е била повече от 261 дни, банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и след постъпило от ответника възражение в срока по чл. 414, ал.1 ГПК е предявила иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422 ГПК. Размерът на просрочената главница към 19.05.2010 г. е възлизал на 138499,86 лева; на договорната лихва за периода от 30.07.2009 г. до 19.05.2010 г. на 11159,08 лева; на санкционната лихва за периода от 03.12.2009 г. до 19.05.2010 г. на 6465,68 лева, а заемните такси – на 280,94 лева или общият размер на дълга – на 156405,56 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането е основателен – ответникът кредитополучател Е. П. Д. е получил от ищцовата банка сумата 145800 лева по валидно възникнало правоотношение за отпускане на банков жилищен кредит, което задължение не е било погасявано своевременно на установените падежи, предвид което се дължи връщането и, ведно с уговорените лихви. Приел е за неоснователно възражението за недействителност на договора поради сключването му от лица без представителна власт спрямо банката кредитор – дори и подписалите договора служители на банката да са действали без представителна власт, то търговецът не се е противопоставил на тези действия (чл. 301 ТЗ), а ги е потвърдил с отпускането на кредита, изцяло усвоен от ответника; с осчетоводяването му и приемането на месечните погасителни вноски. Като неоснователно е отхвърлено и възражението за недължимост на задължението поради това, че не е настъпила предсрочната му изискуемост. Съдът, след дадени указания за представяне на доказателства е приел, че банката е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост след забава повече от 260 дни при уговорена максимална 90 дни, а изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до ответника длъжник преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Е. П. Д.. Изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въпросът допустимо ли е съдът да основе решението си на доказателства, събрани във въззивната инстанция без да са новооткрити или за новонастъпили обстоятелства и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за допуснати нарушения и пропуски от първоинстанционния съд в доклада по делото е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 01.206.2034 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; решение № 328 от 15.05.2014 г. по гр.д. № 805/2012 г. ІV г.о. ВКС; решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 952/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 76 от 26.05.2013 г. по т.д. № 918/2012 г. І т.о. ВКС. Д. е въведен във връзка с касационното оплакване, че твърдението за предсрочна изискуемост на кредита е въведено едва във въззивното производство, в което е представена за първи път и поканата, съдържаща волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост. Поддържа се и че въпросът настъпила ли е предсрочна изискуемост на кредита, когато волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и не са били налице обективните факти, обуславящи настъпването и е разрешен в противоречие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 2013 г. ОСГТК ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Д. за постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. ОСГТК ВКС е неоснователен. Въпросът изискуемо ли е вземане, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разрешен в съответствие с т. 18 от Тълкувателното решение – въззивният съд е приел, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем при настъпване на основанията за това и е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия от касатора въпрос относно правомощията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2-ро ГПК и в частност следи ли въззивният съд служебно за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото, разрешени в противоречие с т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 722 от 13.04.2016 година по т.д. № 4714/2014 година на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Е. П. Д. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 3128,11 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: