О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 14.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6394/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Ч. , както и по касационна жалба на М. Г. Щ. срещу решение № 103 от 04.07.2014г по гр.д№ 276/2014г. на Варненски апелативен съд , с което е потвърдено решение №375 от 12.03.2014г по гр.д. №2982/2013г на Варненски окръжен съд . По отношение на касаторите е прието, че сключен между тях договор за дарение на недвижим имот е нищожен , като прикриващ покупко- продажба.
В приложените към отделните жалби изложения и на двамата касатори се изтъква довод за недопустимост на решението , тъй като по иск на трето лице , за нищожен като привиден е обявен договор за дарение между страните, за прикрит – изрично обявен като действителен и обвързващ страните , е обявен договор за покупко-продажба на 1/2 ид част от жилище , без да е установена и посочена цената му. В тази връзка е формулиран правен въпрос за съдържанието на съдебния диспозитив , за необходимостта съдът ,след като по чл. 17 ал.1 ЗЗД е приел за действителен между страните договор за покупко- продажба , прикриващ дарение , да установи и цената по този договор за да се приеме ,че е налице твърдяната от ищеца прикрита продажба и въобще симулацията , обявена по отношение на сключения договор за дарение, на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД . Сочи се противоречие с решения №48 от 2012г по гр.д № 959/2011г, реш. № 988 от 2010г по гр.д №573/2009г ІV г.о , реш. №163/2011г по гр.д № 1536/2009 ІV г.о ,но се изтъкват и съображения по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Според защитата на двамата касатори, посочили този въпрос като първи по ред в изложенията си, съдът не е приел за установено каква е цената , не е посочил същата и в диспозитива си , което е задължително ,тъй като тя е съществен елемент на приетата прикрита сделка ,чието съществуване страните по процесния договор са оспорвали В връзка с оспорването им ,че има прикрита сделка ,са формулирани и следващите въпроси : Следва ли в случаите, когато искът за обявяване на симулация е предявен от неучаствало в сделката лице , да бъде доказана действителната воля на страните , може ли да се приеме за доказано твърдението на ищеца при условие ,че не са събрани доказателства за волята на едната страна вкл. по съдържанието на сделката. Въпросът е поставен в изложенията и на двамата касатори . Сочи се противоречие с реш. №163/2011г по гр.д № 672/2010 ІІІ г.о и реш. 492/2010г по гр.д №1904/2009І г.о , както и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Поставя се въпрос могат ли да се приемат за доказани твърденията на ищеца за определени факти , при условие ,че не са били доказани твърденията на ответника за други факти . По този въпрос се изтъква противоречие с реш. № 589/2010г по гр.д № 1359/2009 І г.о В изложението на касаторката М. Г. Щ. се поставят въпроса за пълното и главно доказване в тежест на страната , която твърди привидност , дали отговорът на страна по предявен срещу нея иск, депозиран от процесуален представител , представлява „ извънсъдебно признание „ по иска за разкриване на симулация , обвързва ли то другия ответник – страна по атакуваната сделка , дали има начало на писмено доказателство .
В отговор ответникът по жалбите Ю. Й. Ч. ,чрез адв. Н. Б. , оспорва да са налице основания за допускане до касационно обжалване. Установеното в практиката разбиране е ,че за нищожността е достатъчно да се разкрие прикритата сделка до такава степен ,която е необходима за нуждите на процеса , а не е необходимо да се установи ,че зад дарението се прикрива продажба с определена цена .Няма противоречие между обжалваното решение и цитираната практика на ВКС по първия въпрос. Не следва цената да се посочва и в диспозитива. По делото са събрани доказателства за цената, които са обсъдени , така че извод на съда е формиран. Цитираните решения от практиката на ВКС дават отговор да други правни въпроси , а не на формулираните.
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира ,че е налице основание за допускане до касационно обжалване по първия формулиран въпрос в изложенията по двете касационни жалби , свързан със значението , което цената като елемент на прикрита сделка за покупко- продажба има по отношение на разкриването на относителната симулация при явно манифестирано дарение. Налице е основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Съображенията за това са следните :
Въззивният съд е потвърдил обявяването на договор за дарение на идеална част от недвижим имот за нищожен на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД като привиден , прикриващ договор за продажба , но като на основание чл. 17 ал.1 ЗЗД е обявил за действителен сключения между касаторката С. Г. Ч. като купувач и М. Г. Щ. като продавач договор за покупко- продажба на 1/2 ид. част от процесния имот , не е посочил на каква цена . В случая исковете са предявени от вече бившия съпруг на приобретателката , трето лице с правен интерес от разкриване относителната недействителност на сделката като дарение , прикриващо покупко-продажба на имот , придобит възмездно по време на брака. По чл. 17 ал.1 ЗЗД ищецът е заявил установителен петитум, за прикрита покупко- продажба като договор с предмет прехвърляне право на собственост върху описания в акта имот ,срещу заплатена от купувача на продавача сума от 35 000 евро .
Практиката на ВКС е обилна, що се отнася до разликата между иска за обявяването на нищожност по чл. 26 ал.2 ЗЗД и иска , с който се претендират последици от прикритата сделка – чл. 17 ал.1 ЗЗД , но е оскъдна по въпроси, засягащи връзката между привидно и прикрито съглашение, а оттук и връзката между двата иска когато се прикрива насрещното парично задължение при манифестирано дарение . Установената съдебна практика на ВКС е последователна в указанието двата иска да се разглеждат отделно , както и по въпроси за ограничението в доказателствените средства при разкриването на симулация и доказателствената тежест . Дадената в няколкото цитирани решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (реш.№988 от 2010 по гр.д №537/2009г І. г.о реш.№163/2011г по гр.д № 1536/2009г, ІV г.о, реш.№48/2012г по гр.д №959/2011г, ІІ г.о) обща насока на доказване, вкл. изводът по същество в реш.№988/2010г по гр.д№537/2009г,І.г.о, че установяването на договорената цена ще предпостави положителен извод за симулация , при която с дарение се прикрива продажба , не съдържа като отговор на правен въпрос генерално указание , че пълното и главно доказване на привидната сделка за покупко-продажба винаги изисква установяването на цената по нея . Това е така , независимо от принципното указание в реш.№ 163/2011г по гр.д № 1536/2009г І. г.о , че в тежест на страната , която претендира ,че сделката е привидна, е да докаже симулацията , а в тежест на страната която претендира ,че съществува прикрито съглашение , е да докаже неговото съдържание .Въпросът е засегнат в решение №19 от 2014г по гр.д 2159/2013г ІІІ г.о (постановено по реда на чл. 290 ГПК ) , но в друг аспект – за съдържанието на обратното писмо и необходимостта то да съдържа всички действителни уговорки, включително продажната цена ако ще се разкрива, че с дарение е прикрита продажба.За да изрази разбирането, че нищожност е налице независимо дали привидната сделка прикрива друго съглашение или не, ВКС трайно е указвал различния предмет на исковете с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД и чл. 17 ал.1 ЗЗД , съответно в практиката е възприето и отделното произнасяне по тях , но в случая решаващо е произнесен въпрос за връзката, която при относителна симулация съществува между онези елементи от привидното съглашение , които действително обвързват страните, но в рамките на съгласието по прикритата сделка като друг вид договор и какво в случая е необходимо да се установи за да се приеме, че прикритата сделка е именно покупко- продажба .От значение са общите, изяснени в съдебната практика правила , свързани с възникването и действието на сделките като правопораждащи факти , но изискването на чл.17 ал.1 ЗЗД по двете свързани условия, на които ще отговори съдебното произнасяне по този ред : да се приложат правилата относно прикритото съглашение ако се установи , че то съществува и да са налице изискванията за неговата действителност, отговорът на поставения правен въпрос има решаващо значение за изхода на делото . Възраженията в отговора на касационната жалба по допускане до касационно обжалване изтъкват постановени решения от ВКС, в които съдебен диспозитив за установяване на прикрит договор е постановяван и без да бъде посочвана цената му , ако и тя да е била съществен негов елемент. Тези възражения не подкрепят липсата на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, а могат да свидетелстват за едно от тях ,това по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Предвид горното, Върховен касационен съд ІІІ приема довода на касаторите ,че по първия формулиран въпрос в изложенията им, отговор следва да се даде при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по тълкувателен път от закона да се изведе дължимото съдържание на съдебната защита при иск за разкриване на относителна симулация в конкретния случай .Въпросът не се изчерпва само с доказателствена преценка , както е при останалите няколко въпроса в двете изложения , формулирани в оспорване на конкретни доказателствени изводи на съда : за доказване на действителната воля на страните по сделка от страна на трето лице , за възприемане изявлението на пълномощник по друго дело като извънсъдебно признание на представляваната страна , за това дали изявлението може да служи като доказателство за волята на другата страна по сделката ,щом не е направено от нея . Тъй като касационно обжалване се допуска, за да се даде отговор на първия въпрос, повдигнатите в изложението други въпроси ще намерят отговор в решението на съда по същество. При допуснато касационно обжалване въззивното решение ще подлежи на проверка и във връзка с оплакванията за недопустимост .
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 103 от 04.07.2014г по гр.дело № 276/2014г. на Варненски апелативен съд
Касаторите следва да внесат 1329,43 лв държавна такса по сметка на ВКС в седмичен срок,считано от съобщението .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.