3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№413
София, 07.06.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1023 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. К. В. и Г. К. В. срещу Решение № 376 от 29.04.2010 год. по гр.д.№ 3112/2009 год. на Софийски апелативен съд с което въззивният съд е обезсилил решението от 03.07.2009 год. по гр.д.№ 2281/2008 год. на Софийски градски съд в частта с която предявените активно субективно съединени искове с правно основание чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд са били уважени за сумата над 15000 лв. и до 30000 лв. за Г. В. и над 12000 лв. и до 30000 лв. за К. В. и е прекратил производството по тях, приемайки ги за недопустими. В частта с която исковете са били уважени съответно за 12000 лв. и за 15000 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Софийски градски съд е бил сезиран от К. и Г. В. със субективно съединени с искове с правно основание чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ (отм.) за по 40000 лв. за всяка от ищците.
Твърдението на ищците е, че в резултат на ПТП на 29.12.2009 год., настъпило по вина на Х. Ал М. – неправоспособен водач на л.а.”Рено-21” е починала майка им Р. Т. Б.. По отношение на М. е налице приключило със споразумение наказателно производство в рамките на което им е било предложено обезщетение за неимуществени вреди съответно за 12000 лв. и за 15000 лв., които обезщетения те отказали.
Ответникът по исковете Гаранционен фонд е привлякъл като трето лице помагач делинквента Х. Ал М..
Първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд за по 30000 лв. за всяка една от ищците.
Решението е било обжалвано и от двете страни по спора. Ищците са оспорили решението в отхвърлителната част, а Гаранционен фонд – в частта с която исковете са били уважени за сумите съответно над 12000 лв. за К. В. и над 15000 лв. за Г. В.
За да обезсили първоинстанционното решение, съставът на САС се е позовал на това, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 920/2007 год. на СГС, потвърдено с решение по гр.д.№ 3247/2009 год. на САС са били уважени за по 40000 лв. субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД на К. В. и Г. В., предявени срещу делинквента Х. Ал М.. Поради това отговорността на Гаранционния фонд не може да бъде ангажирана.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касаторите-ищци, чрез пълномощника си, сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Обуславящият правен въпрос не е конкретизиран, но може да се изведе от съдържанието на изложението – наличието на противоречива съдебна практика по въпроса „Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Гаранционния фонд”. Позовал се е на съдебна практика – решение № 2725/1981 год. на ОСГК на ВКС и влязло в сила решение по гр.д.№ 2070/2008 год. на Софийски градски съд. Представени са и решения, които или нямат отношение към спора или няма данни да са влезли в сила.
Настоящият съдебен състав приема, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради това, че по сходни въпроси, свързани с допустимостта на иска е допуснат касационен контрол, поради наличието на противоречива практика и производството е спряно на основание чл.292 ГПК за произнасяне на ОСТК с тълкувателно решение. Това налага спирането и на настоящето производство на същото основание.
На основание чл.18 ал.2 т.2 ГПК касаторите ще следва да внесат държавна такса в размер на 1060 лв. в 1-седмичен срок от съобщението. Обстоятелството, че са били освободени от внасянето на държавна такса за първоинстанционното производство, не се простира по отношение на настоящето.
Поради изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 376 от 29.04.2010 год. по гр.д.№ 3112/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Указва на К. К. В. и Г. К. В. Й., че следва да внесат държавна такса в размер на 1060 лв. в 1-седмичен срок от съобщението.
СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.