О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 29.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 509/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на: „К” АД, гр. П., представлявано от изпълнителния директор А на И. Г. С. от гр. П., срещу решение № 332/ 01.03.2010 г. по т.д. № 1106/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 47 от 03.07.2008 г. по т.д. № 78/2008 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С посоченото първоинстанционно решение е обявена неплатежоспособност и свръхзадълженост на „К” АД, с начална дата на неплатежоспособността 30.05.2008 г.; открито е производство по несъстоятелност на дружеството, наложен е запор и възбрана върху имуществото на дружеството; назначен е временен синдик и е определена датата на първото събрание на кредиторите.
В жалбите се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Недопустимостта на съдебния акт е мотивирана с липсата на активна процесуалноправна легитимация на изпълнителния директор да подаде от името на акционерното дружество молба по чл.625 ТЗ, без да е овластен за това от общото събрание на акционерите; липсата на задължителна процесуална предпоставка за допустимост на въззивното производство, образувано по жалба на третото лице – кредитор,предвид настъпила в хода на процеса промяна на това качество, както и представляването на дружеството – длъжник от нелегитимирано лице – от синдика. С жалбите са релевирани и всички основания за неправилност на обжалвания съдебен акт п чл.281, т.3 ГПК.
В приложените изложения към жалбите по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите, чрез процесуалните си пълномощници, считат, че по въпросите, свързани с допустимостта на въззивното производство и съответно допустимостта на обжалваното решение, следва да се допусне касационно обжалване предвид и т.1 от ТР на ОСГТК № 1/19.02.2010 г. Поддържа се евентуално искане по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения, че даденото от апелативния съд разрешение във връзка с поставените процесуалноправни въпроси, свързани с допустимостта на решението, е в противоречие с практиката на ВКС – Определение № 351/26.06.2009 г. по т.д. № 525/2009 г., ІІ т.о. и Определение № 111 от 20.02.2009 г. по ч.т.д. № 61/2009 г. , ІІ т.о. Освен това са формулирани и материалноправни и процесуалноправен въпроси, свързани с: предпоставките за неплатежоспособност; задължението на съда по несъстоятелността да се произнесе по действителността на търговските сделки, послужили като основание за откриване на производство по несъстоятелност и доказателствената тежест за установяване достоверността на частен документ. Твърди се, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно представена като приложение към жалбите.
По делото е постъпил отговор от синдика на „К” АД, чрез пълномощника му, с доводи за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба на „К” АД е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалване на въззивното решение.
Производството пред Окръжен съд – Пазарджик е образувано по молба по чл.625, във вр. с чл.626, ал.1 ТЗ, подадена от В. Г. , в качеството му на изпълнителен директор на „К” АД, гр. П., представляващ към този момент дружеството, за откриване производство по несъстоятелност на дружеството. Предвид представените с молбата писмени доказателства, съдът по несъстоятелността е приел, че към датата, посочена в молбата – 30.05.2008 г. дружеството е в състояние на неплатежоспособност, налице е неизпълнение на изискуеми парични задължения по търговски сделки, обективно е спряло плащанията и е свръхзадължено, тъй като притежаваното от него имущество е недостатъчно да покрие паричните му задължения спрямо всички кредитори. С оглед на тези изводи, е приложена разпоредбата на чл.630, ал.1 ТЗ. Решението на съда по несъстоятелността, с което е уважена молбата на представляващия длъжника, не е обжалвано от дружеството и предвид потвърждаването му с въззивното решение, постановено по жалба на трето лице- кредитор, по смисъла на чл. 613а, ал2 ТЗ, следва да се направи извод за липса на правен интерес от подадената от „К” АД касационна жалба. След като не е налице тази абсолютна процесуална предпоставка за правото за обжалване, то подадената касационна жалба, като недопустима, следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на И. Г. С. е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, е приел за допустимо и правилно решението на съда по несъстоятелността, предвид икономическото състояние на дружеството – наличието на задължения, произтичащи от търговска дейност, които не може да покрие с наличното си имущество. Отчетена е липсата на стопанска дейност на длъжника от 2005 г., като евентуален източник на доходи, от което е направен извод, че затрудненията на дружеството не са временни, поради което и правилно е била уважена молбата му за откриване на производство по несъстоятелност. Въззивният съд е отчел извършеното в хода на производството погасяване на вземането на жалбоподателя И. С. от трето лице, но е направил извод, че независимо от променената роля на третото лице, това е въпрос по основателността на жалбата, а не по нейната допустимост.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен и от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществени процесуални норми, свързани с активната легитимация на въззивника, обуславящи допустимостта на извършени от въззивния съд действия при разглеждане на делото, съответно при постановяване на съдебното решение. Това задължение на ВКС се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Наличието на данни за надлежно погасяване на вземането на въззивника С. /сега касатор/ е относимо към допустимостта на атакуваното решение, като преценката в тази насока следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 332/ 01.03.2010 г. по т.д. № 1106/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив.
УКАЗВА на касатора – И. Г. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.25 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „К” АД касационна жалба срещу решение № 332/ 01.03.2010 г. по т.д. № 1106/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив и ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по т.д. № 509/2010 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба само в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата на „К” АД, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му, заедно с препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: