О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София, 14.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 21/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Ю процесуален представител на ищцата С. В. С. от град Д., област Кюстендил, против въззивно решение от 25.5.2009 г. по гр.д. №8/2009 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението си въззивната инстанция се е произнесла по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а именно:
1. Следва ли в заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ да се посочи точното правно основание, по силата на което е прекратен трудовия договор между страните ?. По този въпрос се сочат решение №1769/2001 г. и решение №69/31.01.20001 г. по гр.д. №1092/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о.
2. Следва ли съдът да упражнява контрол за легитимността на синдикалната организация в предприятието при прилагане на закрилата за работника по чл.333, ал.3 КТ ? По този въпрос се сочат решение №1322/13.7.2006 г. по гр.д. №3112/2003 г. и решение №846/29.12.1998 г. на ВКС, ІІІ г.о., и
3. Налице ли и разлика между съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?. По този въпрос се сочат решение №876//08.6.2006 г. и решение №534/10.4.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о.
В края на изложението се твърди, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила и от двете инстанции, без да е формулиран процесуалноправен въпрос.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – П. гимнация по о. и стопанско управление – Дупница, посредством процесуалния си представител – адв. Е, депозира писмен отговор по смисъла на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК, отговора на ответника по касация тях намира следното:
Налице е въззивно решение, по което обжалваемия интерес е неоценяем, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. По твърдяните от касационния жалбоподател материалноправни въпроси съдът намира следното:
По първият от поставените в изложението въпроси, а именно:
“Следва ли в заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ да се посочи точното правно основание, по силата на което е прекратен трудовия договор между страните?”, касационният съд намира, че въззивното решение не следва да се допусне. Този въпрос, макар и поставен от ищцата още в първата инстанция не е решаващ при разрешаване спора за законността на уволнението. Въззивното решение не е постановено в противоречие с представените по две решения, тъй като още в исковата молба ищцата заявява, че уволнението й е поради съкращаване в щата, нещо което е отразено и в текстуалната част на самата заповед за уволнение.
По втория поставен въпрос: “Следва ли съдът да упражнява контрол за легитимността на синдикалната организация в предприятието при прилагане на закрилата за работника по чл.333, ал.3 КТ ?” въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. И този въпрос не е решаващ за изхода от спора, предвид обстоятелството, че ищцата не е установила изобщо принадлежността си към ръководството на синдикалната организация в предприятието. Поради това и представените решения са ирелевантни.
По третия въпрос: “Налице ли и разлика между съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?” е налице противоречие между изводите на въззивната инстанция и представените към изложението решение №876//08.6.2006 г. и решение №534/10.4.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. Изводите на обжалваното решение по този въпрос са едни от решаващите изводи на съда по въпроса за закрилата по чл.333, ал.4 КТ.
Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване само по третия въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 25.5.2009 г. по гр.д. №8/2009 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, по подадена от адв. Ю процесуален представител на ищцата С. В. С., касационна жалба, вх. №3103/08.7.2009 г. по въпроса “Налице ли е разлика между съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?”,на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 25.5.2009 г. по гр.д. №8/2009 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, по подадена от адв. Ю процесуален представител на ищцата С. В. С., касационна жалба, вх. №3103/08.7.2009 г. по останалите въпроси.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: