О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№415
София, 27.05.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 13 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. Е. Д. от гр. Р. срещу въззивно решение № 390/16.10.2009 г. по гр. д. № 415/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 24/27.02.2009 г. по гр. д. № 1655/2008 г. на Районен съд, гр. Р. в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на лихва за забава за времето от 10.01.2007 г. до 12.05.2008 г. за сумата 2 699,49 лв., и е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 534 ТЗ за сумата 14 230 лв..
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът в изложение по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулирал като значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси, свързани с прилагане на основни принципи на гражданския процес и тяхната проекция в конкретните съдебни актове по движение на съдебното производство след постъпване на исковата молба в първоинстанционния съд или за правната същност и рамката на служебното начало.
Според жалбоподателя, по цитираната правна уредба по новия ГПК /чл. 7, чл. 140 и чл. 146 ГПК,чл. 269 ГПК / няма създадена практика на ВКС, което налага детайлно изясняване съдържанието на правните норми, въз връзка с конкретно създали се процесуални правоотношения по делата, както и произнасяне от ВКС по поставените въпроси и формиране на съдебна практика по новия процесуален закон и обосновавало приложно поле по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Г. А. Г. от гр. Р. в писмени бележки взема становище за недопускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът е посочил кои конкретни въпроси счита за значими, твърдейки, че разрешаването им би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Значението на поставените въпроси в настоящото производство по реда на чл. 280 ГПК се определя от правните изводи на решаващия съд досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. В тази връзка, основателно е позоваването на селективния критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен иска на жалбоподателя Д. Д. срещу Г. Г. , квалифициран от съдилищата с правно основание по чл. 534 ТЗ, Русенски окръжен съд е приел, че не е налице една от предпоставките по специалния иск за неоснователно обогатяване, тъй като ищецът не е доказал съществуването и валидността на записа на заповед, на който е основана претенцията му.
Въззивният съд е счел, че в доклада по делото първоинстанционният съд правилно е определил доказателствената тежест, както и фактите, които се нуждаят от доказване, поради което направеният от Русенски районен съд, въз основа на събраните доказателства по делото, извод бил единственият възможен за неоснователност на иска. Въззивният съд се е позовал на чл. 272 ГПК, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд.
Съдилищата по съществото на спора са приели, че ищецът е следвало да представи оригинала на записа на заповед, на който се позовава, и след като не бил сторил това, то той не бил доказал наличието на един от елементите на фактическия състав по чл. 534 ТЗ.
По отношение на искането за присъждане на лихва за забава върху главницата, въззивната инстанция, за да обезсили първоинстанционното решение е счела, че ищецът не е посочил период на забавата, размер на лихвата, и не е внесъл държавна такса по този иск.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е формулирал като значими за спора следните процесуалноправни въпроси: за приложението на принципа на служебното начало, намерил израз в чл. 7, ал.1 ГПК, и в частност, и в чл. 140 ГПК, и чл. 146 ГПК, както и за обхвата на доказването на предпоставките по иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.
Жалбоподателят е формулирал и въпрос, свързан със зачитане или незачитане в производството по чл. 534, ал. 1 ТЗ на силата на пресъдено нещо на съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл. 252 ГПК /отм./, както и трябва ли съдът отново да разглежда относително възражение на ответника за унищожаемост на записа на заповед, след като този въпрос е бил решен в друго съдебно производство с влязло в сила решение, който иск ищецът е изгубил единствено, поради изтекла давност.
Аргументацията на жалбоподателя за нарушение на принципа на служебното начало, предвид становището на въззивната инстанция ,свързана с проверка на конкретното съдържание на доклада на съда, е относима към така поставения процесуален въпрос, тъй като за съда съществува задължение за даване на конкретни указания на страните за допълване или конкретизиране на фактическите им твърдения, както и за посочване кои факти и обстоятелства се нуждаят от доказване /чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК/, и за кои от твърдените от страните факти те не сочат доказателствени средства /чл. 146, ал. 2 ГПК/. Така поставен, процесуалноправният въпрос в конкретната хипотеза е свързан и с отговора на въпроса за възможността, съответно невъзможността за проявление на служебното начало в областта на служебното подпомагане на страните при осъществяване на процесуалната им дейност по правилата на новия ГПК, предвид позоваването от страна на ищеца както в исковата молба, така и в другите изготвени и представени от него заявления до решаващия съд за наличието на приключили граждански дела, цитирани по номер и година, придружени и с копия от съдебни актове.
Вторият, формулиран от жалбоподателя процесуалноправен въпрос – за това представляват ли „служебно”/точният термин е съдебно/ известни факти – фактите, които съдът знае и са му посочени от страната, които факти са установени от същия съд по приключили дела, след като изрично са били посочени от страната – съдебното производство, по което е издаден изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, и исково производство по чл. 252 ГПК /отм./, приключило с влязло в сила решение, за които дела са представени и заключителните съдебни актове – изпълнителен лист, определение за спиране на изпълнителното производство и решение по чл. 252 ГПК / отм./ И от тук, следва ли решаващият съд да приеме, за служебно /съдебно/ известен факта, че менителничният ефект съществува, тъй като той е приложен по едно от делата в оригинал, и не би могло ищецът да го представи в оригинал и по това дело? Не би ли следвало да съобрази, че във влязлото в сила решение по чл. 252 ГПК /отм./, този запис на заповед е бил преценяван откъм притежание на законовите реквизити, констатирано е било съответствие с чл. 535 ТЗ, и искът е бил отхвърлен единствено, поради настъпилата специалната погасителна давност, а не да се приема, че страната в производството по чл. 534 ТЗ, след като не е представила записа на заповед в оригинал, не е установила факта на неговото съществуване и по тази причина искът да бъде отхвърлен?
Т. поставени тези процесуалноправни въпроси са значими за делото, те се отнасят към нови институти на процесуалния закон, прилаган от 2008 г., и поради краткия период, и липсата на обобщена съдебна практика, възниква необходимост от произнасяне на касационния съд с оглед точното и еднаквото прилагане на закона и за развитие на правото.
Жалбоподателят е обосновал приложението на селективния критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, следва да налага по тълкувателен път изясняване на съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. В случая, тези изисквания са налице, както и допълнителният критерий – точното прилагане на закона да е от значение и за развитие на правото, което обосновава допускане на касационно обжалване, предвид позоваването на основни правни норми, свързани с принципа на служебното начало и неговото проявление, който принцип, с приемането на новия ГПК, получи допълнително развитие и ново проявление.
По изложените съображения ще следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Русенски окръжен съд по посочените по-горе процесуалноправни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 390/ 16.10.2009 г. по в. търг. д. № 415/2009 г. на Русенски окръжен съд .
Указва на жалбоподателя Д. Е. Д. от гр. Р. в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 284,60 лв., като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: