3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.416
София11.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1278/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 217 от 05.10.2011 г. по в.т.д.№285/2011 г. на Окръжен съд – Русе, в частта, с която след отмяна на решение № 843 от 29.04.2011 г. по гр.д.№ 7925/2009 г. на Районен съд – Русе, Т. Т. е осъден да заплати, в качеството му на солидарен длъжник с [фирма], на „П. Б./България” АД следните суми: 23 960.16 лв. – просрочена главница по договор за банков кредит/прокредит спринт/ № 120-442264/08.04.2008 г., ведно със законната лихва от 17.12.2009 г.; 80.35 лв. – наказателна лихва за периода от 23.06.2009 г. до 28.07.2009 г.; 527.87 лв. – просрочена лихва за същия период и 1 064.73 лв. – законна лихва върху просрочената главница за периода от 29.07.2009 г. до 17.12.2009 г., ведно със разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.60 ЗКИ и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в недопустимо изменение на първоначално предявения установителен иск по чл.422 ГПК в осъдителен иск, по който се е произнесъл въззивният съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значим за делото правен въпрос, свързан с предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Налице е позоваване на практика на ВКС, приложена към изложението, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Ответникът по касация – „П. Б./България/”АД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва жалбата и по съображения в отговора моли да не се допуска обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение, въззивният съд, преценявайки доказателствения материал по делото, е приел, че предсрочната изискуемост на вземането по сключения с ответника, в качеството му на [фирма] е настъпила с реализирането на обективния елемент – спиране на плащанията по договора към 23.06.2009 г. и на субективния елемент – решението на кредитния съвет на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Прилагайки разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ, която не е ограничена със срок, и зачитайки продажбата на предприятието на ЕТ на „Б. груп консулт Е./договор от 11.05.2009 г./, решаващият състав е направил извод за наличие на солидарно задължение на Т. към банката за посочените по-горе суми. В мотивната част към решението е възприето за правилно извършеното пред първата инстанция изменение на исковете – от установителни искове по чл.422 ГПК в осъдителни, предвид отмяната на заповедта за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Този извод е обусловен и от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК. В тази насока са и задължителните постановки, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая са налице данни за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, предвид произнасянето по недопустим осъдителен иск /след допуснато изменение на иска/, а не по специалния установителен иск по смисъла на чл.422, във вр. с чл.415 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 217 от 05.10.2011 г. по в.т.д.№285/2011 г. на Окръжен съд – Русе, в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 512.66 /петстотин и дванадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: