Р Е Ш Е Н И Е
№ 418
гр.София, 22.12.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1210/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения А. А. М. за възобновяване на нохд № 1596/2007 год. на Варненския окръжен съд и отмяна на присъда № 28/05.03.2008 год. на наказателно отделение на основанието по чл.423, ал.1 НПК. Поддържа, че делото следва да се върне за ново разглеждане, тъй като не е участвал в наказателното производство, за да упражни правата си на подсъдим.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че след предявяване на обвинението осъденият се е укрил и съдът не е могъл да го намери и призове за съдебното производство.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите и намира:
С присъда № 28/05.03.2008 год. по нохд № 1596/2007 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, влязла в сила, е признал подсъдимите Д. П. и А. М. за виновни в това, че на 04.08.2006 год. в землището на с.Б. са направили опит да отвлекат св.Ж. с цел противозаконно да я лишат от свобода като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено по независещи от волята им причини. На основание чл.142, ал.2, т.2 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.54 НК ги осъдил на по 3 години лишаване от свобода. Оправдал по същото обвинение подсъдимия М..
Приложил чл.25 вр.чл.23 НК и наложил най-тежките от определените по това и по нохд № 1760/2007 год. на Добричкия районен съд наказания – по 3 години лишаване от свобода, които да изтърпят ефективно.
С присъда № 2/25.09.2008 год. по въззивно нохд № 274/2008 год. Варненският апелативен съд признал подсъдимия М. за виновен и го осъдил за престъпление по чл.142, ал.2, т.2 вр.чл.18, ал.1 НК, извършено заедно с П. и М., а последните признал за виновни да са извършили престъплението заедно с М. като им увеличил наказанията на 4 години лишаване от свобода и определените по чл.25 НК. Потвърдил присъдата в осъдителната й част. Въззивното производство е проведено задочно по отношение на М., но при участието на упълномощения му защитник.
Присъдата по отношение на М. не е проверявана по касационен ред.
Искането за отмяна на присъдата по реда на възобновяването е подадено от лице, което има процесуално качество на осъден и в срока, предвиден в чл.423, ал.1 НПК предвид данните, че е узнал за влязлата в сила присъда след предаването му на 10.07.2015 год. въз основа на европейска заповед за арест от Република Полша на Република България и е започнал да търпи наказанието. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения:
Наказателното производство е образувано и проведено в досъдебната фаза изцяло в негово присъствие и в присъствието на редовно упълномощения от него договорен защитник, включително и при предявяване на разследването на 14.08.2007 год.
Варненският окръжен съд е образувал нохд № 1596/2007 год. по внесения обвинителен акт на 27.09.2007 год., а първото съдебно заседание е било насрочено за 20.11.2007 год. Съдът е постановил призоваването на М. и връчване на препис от обвинителния акт на адреса, посочен от него, но от сведенията, дадени от длъжностното лице по призоваването и от МП-ОЗ”Охрана” е установил, че лицето не живее на адреса от няколко месеца. С цел установяване на местонахождението съдът е отложил разглеждането на делото за 28.02.2008 год. като междувременно е изменил мярката за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража, обявил го е за общодържавно издирване и е получил информация от компетентните органи, че не може да бъде намерен и че се издирва и по друго наказателно дело. Сведения, че не живее на вече проверявания адрес – @@…@ [населено място] са получени от майката, според която не живее там от няколко месеца, не знае дали е в чужбина или в страната, защото не поддържа връзка с него. От другият, известен по делото адрес-гр.Д., [улица], са получени сведения от съсед, че е живял там преди пет години.
При тези условия съдът е разгледал делото при участието на договорния защитник и е постановил осъдителната присъда.
От изложеното следва, че осъденият не е бил редовно призован и не е участвал в съдебното производство лично. По отношение на него не е изпълнена и процедурата по чл.254, ал.4 НПК – да му бъде съобщено за насрочване на съдебното заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. Независимо от това искането му не може да бъде прието за основателно. Като е напуснал адреса по местоживеене и се е укрил е лишил съда от възможност да изпълни процесуалните си задължения да го уведоми по предвидения ред и да му предостави възможността да вземе участие на съдебното разглеждане на делото, за да може лично да упражни правото си на защита. Поведението му не указва наличието на уважителни причини, а е израз на желание да се укрие и да избегне наказателната отговорност, с което е заявил отказ да упражни процесуалните си права.
Предвид изложеното искането за отмяна на присъдата по реда на възобновяването е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. М. за възобновяване на нохд № 1596/2007 год. на Варненския окръжен съд и отмяна на влязлата в сила присъда № 28/05.03.2008 год. на наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: