О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
гр. София, 03.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 29. 07. 2016- две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело №1589 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Н. И. И. срещу определение №114 от 12.05.2016 г. по т.д. №959/16 на ВКС, Второ т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение № 1996 от 30.12.2015 г. по в.гр.д. №2240/14 на ОС-Пловдив, с което съдът се е произнесъл по основателността на обективносъединени искове с обща цена в размер на 16 332,83 лева, основани на отношенията между [община] и касатора в качеството му на [фирма], възникнали от договор за отдаване под наем на общински терен и ползването на същия от страна на последния след изтичането на срока на действие на този договор.
Ответникът по частната жалба [община] изпраща отговор, в който счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена на 11.02.2016 г. при действието на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията й в ДВ бр.50/2015 г., от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 20 000 лева.
Настоящият състав на ВКС, ІІ-ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения:
Спорът е търговски, съгласно чл.365 ал.1,т.1 ГПК, доколкото се основава на вземане основано на последиците от прекратяване действието на договор сключен между физическо лице-ЕТ свързан с неговата търговска дейност и [община]. Смисълът на съдържанието на търговско дело по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК в практиката на ВКС винаги се е извеждал от неговия предмет: търговски спор, според очертания в чл.365 ГПК обсег на това понятие и настоящият спор попада именно в т.1- производство по иск с предмет последиците от прекратяване на наемен договор, сключен с търговец /ЕТ/ за отдаване под наем на имот за търговска дейност, т.е. представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ. Цената на всеки от исковете е посочена в самата искова молба от страна на ищеца и възлиза и е под 20 000 лева. При това положение се прилага разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията й обн. в ДВ бр.50/2015 г., която е действала към датата на подаване на касационната жалба и която не допуска касационно обжалване по търговски дела с цена иска до 20 000 лева. От изложеното следва , че обжалваното определение за оставяне без разглеждане на касационната жалба се явява правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №114 от 12.05.2016 г. по т.д. №959/16на ВКС, Второ т.о. на ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.