О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 23.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №121/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. М. М. , представляваща Е. „Т”гр. Плевен чрез адв. И срещу решение №582 от 29.10.2009г по гр.дело № 619/2009г. на Плевенски окръжен съд , с което е потвърдено решение №169 от 07.01.2009г на Плевенски районен съд. Бил е уважен иск за присъждане на неустойка по договор , сключен под режима на чл. 36 ал.2 от Закона за насърчаване на з. . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва наличието на постановено от Плевенски окръжен съд противоположно решение по идентичен случай, касаещ друг сключен между страните договор на същото основание. Противно на приетото в решение №592 от 05.11 2009г по гр.д 634/2009 на ПлОС с обжалваното решение е прието ,че договорената неустойка не е в противоречие с добрите нрави и е действителна . Заедно с основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК се поддържа и довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса за приложното поле на договорната неустойка за случаи на закъсняла отчетност по документи при типовите съглашения по чл. 36 ал.2 от ЗНЗ , когато те в действителност са изпълнени и се касае за наложена на работодателите от страна на А. по з. клауза, противоречаща на добрите нрави- материалноправен въпрос по тълкуването на чл. 26 ал.1 предл. трето, вр. чл. 26 ал.4 от ЗЗД по отношение една конкретна клауза в типови договори ,с предмет отношения по чл. 36 от ЗНЗ .
Отговор от ответника А по з. не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , като приема единствено доводите във връзка с поставения материалноправен правен въпрос за приложното поле на института по чл. 26 ал.1 предл. трето, вр. чл. 26 ал.4 от ЗЗД ,както и института на чл. 92ал.2 от ЗЗД спрямо договорена санкционна неустойка за вреди от неизпълнение на целия договор (чл. 92 ал.1 от ЗЗД ) при случаи на закъсняла отчетност по документи след приключване на финансовите отношения в едногодишния срок при типовите съглашения по чл. 36 ал.2 от ЗНЗ , т.е неустойка ,договорена за обезпечаване последиците на пълно неизпълнение ,макар предписаната в чл. 36 ал.2 от ЗНЗ цел на съглашението да е вече реализирана и да не се касае за неизпълнение от страна на работодателя , даващо основание за разваляне на договора съгласно общите принципи на чл. 87 от ЗЗД . Основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК в случая не е налице , тъй като цитираното решение №592 от 05.11 2009г по гр.д 634/2009 на ПлОС,макар постановено в противоречие с обжалваното решение по поставения въпрос , още не е влязло в сила .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №582 от 29.10.2009г по гр.дело № 619/2009г. на Плевенски окръжен съд В седмичен срок от съобщението касаторът да внесе 47 лева държавна такса по сметка на ВКС ,в противен случай производството ще бъде прекратено
След срока делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .