ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 419
София, 23.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2066 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. к. с. гр. Ш., приподписана от адвокат Д, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 22.ІІ.2008г. по в.гр.д. № 53/2007г.
Ответникът по касационната жалба “К” А. Шумен е заел становище за недопускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Шуменският ОС е оставил в сила решението на Шуменския РС от 13. ХІІ.2006г. по гр.д. № 480/2002г., с което са отхвърлени предявените от ОКС срещу “К” А. частични искове по чл.108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху 1% от възстановеното на ищеца по силата на пар.1 от ДР на ЗС от 1991г. движимо и недвижимо имущество, подробно описано в решението, и с което е признато за недоказано оспорването на съдзържанието на писмо от Министерство на земеделието и горите изх. № 70-1856/10.VІІ.2003г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с оглед предявяването на исковете на 15.ІІІ.2002г., приложимият закон в случая е ЗК от 1999г. По силата на пар.1 от този закон и приетата въз основа на него Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни с. на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.ІХ.1944г. реституцията на кооперативно имущество не настъпва директно по силата на закона, а след изпълнение на административна процедура по чл.3 от Наредбата, каквато не е проведена, а и ищецът не отговаря на изискванията на пар.39 от ПЗР на ЗИДЗК, само в хипотезата на който е допустим общият исков ред за защита. Но дори да се приеме, че ищецът може по исков ред да осъществи правото си на защита, исковете са неоснователни. По делото липсват каквито и да е доказателства ищецът да е същият ОКС или негов правоприемник, учредител на междукооперативния птицекомбинат през 1966г., част от чието имущество претендира да му е възстановено по ЗК. Но дори да се приеме, че е налице идентичност между О учредител и ищеца, той не ангажира категорични доказателства от изброените в пар.1 ал.2 от ЗК за установяване правото на собственост върху претендираните имоти и вещи. Доколкото УС на Междукооперативния птицекомбинат на 04.02.1971г. е взел решение птицекомбинатът да премине като предприятие на АПК “Х”, считано от 01.І.1971г., не може да се приеме, че вещите, за които ищецът в исковата си молба твърди да са придобити след 1970г., са негова собственост. Вещите по конкретно посочени пунктове, придобити преди 1970г., съгласно заключение на комплексна съдебно-счетоводно-техническа експертиза не са били в наличност при ответника и не следва да се ревандикират. Строени след 1971г. са и значителна част от сградите и съоръженията, а за тези, строени през 1970г., липсват доказателства за завършеността им във фаза годен обект на собственост. Акт обр.16 за въвеждане в експлоатация е налице само за обект център “Б”, но към датата на съставянето му – 17.ІІІ.1971г. – птицекомбинатът е бил вече обособено предприятие на АПК Х. Липсват доказателства ищецът да е собственик на 40% от имот № 181 в землището на с. К. с площ 0.192 дка, на горско пасище, имот № 416 в землището на с. П. с площ 18.023 дка и на пасище с площ 104.276 дка, имот № 145 в землището на с. П.. Представените по делото РМС № 200/1966г., заповед на МГГП № 860/1967г., РМС № 258/1968г. и решение № 77 по протокол № 5/1967г. на ОНС Шумен не касаят земя в землището на с. К. и с тях е осъществено предоставяне на държавна земя за извърш5ване на строителство на междукооперативния птицекомбинат общо в размер на 201.204 дка, не е отстъпено право на собственост, а и съгласно ПДИ на кооперации може да бъде отстъпено само право на ползване и на строеж, не и право на собственост. Освен това, одържавяване на имуществото на птицекомбинат “К” и преминаването му към Н. обединение по птицевъдство Костинброд е извършено не от ОКС, а от АПК Х. по силата на РМС № 37/1974г. Одържавяване не е извършено още през 1971г. с ПМС № 12/19.VІ.1970г., тъй като птицекомбинат “К” не е от кръга на посочените в списъка-приложение към постановлението и тъй като е преминало към АПК Х. , който е от смесен държавно-к. тип, а и АПК е възстановило в пари дяловите вноски на бившите членове на КП “К”, включително на ОКС, в изпълнение на окръжно на ГУ на АПК при МЗХП.
Съображенията в касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съдържат релевираните от касатора съществени материалноправни и процесуалниправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1. за приложимия закон в разглеждания случай – ЗК от 1991г. /отм./, респективно ПМС № 192/1991г. и ТР № 2/1996г. на ОСГК на ВС, или ЗК от 1999г., 2. за неподлагане на преценка на всички събрани по делото доказателства, включително признание на ответника, във връзка с изводите за наличието на идентичност между ищеца и ОКС – съучредител на междукооперативното предприятие или на правоприемство и на данни за претендираната собственост, 3. по силата на кой нормативен акт – РМС № 37/1974г. или ПМС № 12/1970г. – и от кого – от АПК с. Х. или от ОКС Шумен – е извършено одържавяване на птицекомбината и 4. представлява ли връщането на дяловата вноска погасяване на всички права на ОКС относно иззетото и одържавено имущество на птицекомбината. По първия, третия и четвъртия материалноправни въпроси на настоящия състав на ВКС не е известна съдебна практика, което обуславя релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По втория процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на съдилищата, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 22.ІІ.2008г. по в.гр.д. № 53/2007г.
Делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание. Дължимата се държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е внесена от касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: