О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
Гр.С., 27.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на 11.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 3086/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. АД – [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1537 от 03.07.2017 г. по т.д.№ 2589/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 270 от 06.02.2017 г. по т.д.№ 2702/2015 г. на СГС, ТО, VІ-13 състав. С последното е бил отхвърлен предявеният от касатора срещу Е. О. – [населено място] и ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД – [населено място] иск с правно основание чл.464 ал.1 ГПК за да се приеме за установено в отношенията между страните, че в полза на първия ответник не съществува вземане към втория ответник в размер на 30 168 лв. по договор за цесия от 16.04.2010 г. и договор за цесия от 26.05.2011 г., признато с решение по т.д.№ 2949/2014 г. на САС, 9 състав.
В жалбата се навеждат доводи по смисъла на чл.281 т.3 ГПК за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че предмет на цесия не могат да бъдат бъдещи вземания, както и че частичното разваляне на договор за цесия /само за главница, но не и за дължими лихви/ е недопустимо. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде прието, че Е. О. не е титуляр на вземането от 30 168.52 лв., предвидено за плащане в негова полза по Сметка-разпределение, изготвена по изп.дело № 89/2015 г. на ЧСИ М. – К. с рег.№ 839, и същото следва да бъде предвидено за плащане и платено в полза на касатора.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на следните правни въпроси: 1/ Валиден ли е договор за цесия в частта, с която се прехвърлят бъдещи вземания? 2/ Може ли да се приеме, че по възмезден договор за цесия, след като същият е бил развален частично от цесионера, той остава титуляр върху пълния размер на прехвърлената му лихва по чл.86 ЗЗД върху вземането или този размер следва да бъде коригиран и съобразен с новия размер на главницата по договора за цесия, с оглед акцесорния характер на вземането за законна лихва? Сочи се, че поставените материалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата – основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /в редакция на закона преди изменението – ДВ, бр.86/2017 г./, а вторият въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него няма формирана практика на ВКС – т.е. е разрешен от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност. Намира, че не се установяват и предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение за настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба – Е. О. [населено място], чрез процесуален пълномощник, поддържа становище, че касаторът няма правен интерес от предявяването на иска и последният е недопустим. По отношение на формулираните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК изразява позиция, че същите са некоректни, подвеждащи и неотносими към предмета на делото, а по същество оспорва подадената касационна жалба. Претендира разноските, сторени за защита пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Не се установяват обаче предпоставките на закона за разглеждането й по същество, по следните съображения:
Нито въззивната инстанция, нито първата – с оглед извършеното препращане към мотивите й по реда на чл.272 ГПК, са се занимавали с въпроса, дали е допустимо прехвърлянето чрез цесия на бъдещи вземания, а и той не е част от предмета на спора. Поради това първият формулиран от касатора правен въпрос не е обусловил решаващата правна воля на съда и няма значение за изхода по делото, както се изисква с общата хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК /вж. т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно въпросът не удовлетворява общия селективен критерий на закона за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос също не кореспондира с мотивите на въззивния съд, обусловили извода му за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.464 ал.1 ГПК. С обжалваното решение съдът е намерил за неоснователни поддържаните доводи на ищеца – настоящ касатор, че е недопустимо частичното разваляне на договора за цесия, извършено от цесионера Е. О., поради което развалянето следва да обхване целия договор, т.к. когато касае вземането за главница, това влече като последица и прекратяването на дължимостта на мораторните лихви върху сумите, предмет на разваления договор. Съдът е изложил съображения, че въпросът за наличието на процесното вземане за мораторна лихва за определен период от време в размер на 30 168 лв., предмет на изпълнение, е изрично разрешен от САС по т.д.№ 2949/2014 г. и за това вземане е издаден изпълнителен лист, т.е. същото е съдебно признато и напълно самостоятелно. Поради това е приел, че в случая вземането за мораторна лихва съществува, независимо от съдбата на това за главницата. След като договорите за цесия по отношение на вземането за мораторна лихва в размер на посочената сума не са развалени, то следва, че цесионерът Е. О. притежава правата върху това вземане и се легитимира като надлежен взискател в изпълнителното производство. Поради това, че съдът не е счел уважената в предходно исково производство претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД за акцесорна и зависима от съдбата на главницата, вторият въпрос отново не съответства на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а именно, формулирания правен въпрос да е от значение за изхода на спора.
Неустановяването по надлежния ред на общите предпоставки за допускане на касационното обжалване освобождава съда от извършване на преценка за наличие на допълнителните селективни основания на т.2 и т.3, поддържани от касатора.
Настоящият съдебен състав не констатира обжалваното решение да е вероятно недопустимо, предвид доводите на ответника Е. О. в този смисъл, а и въпросът по допустимостта на производството е бил разрешен в предходен момент с влязло в сила определение по делото.
Предвид този изход от спора, в полза на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК, а в полза на Е. О. – сумата 4 300 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 05.12.2017 г., на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1537 от 03.07.2017 г. по т.д.№ 2589/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОСЪЖДА Н. К. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 300 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция, на основание чл.78 ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. О. [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 4 300 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: