О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
София, 14.07. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 455/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. к. “Б. и.” АД, гр. С. срещу решение от 22.12.2008 г. по гр. д. № 1093/2008 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” състав, с което след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 70 състав решение от 19.12.2007 г. по гр. д. № 3608/2006 г. в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният от З. к. „Б. и.” АД срещу „Д” АД, гр. С. иск по чл. 402 ТЗ /отм./ във връзка с чл. 407 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 1 305.73 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от пътно-транспортно произшествие от 11.10.2001 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на решаващия състав за погасяване на иска по давност, както и за липса на упълномощаване на виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач да управлява автомобила, с който са причинени вредите.
Касаторът счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществените материалноправни въпроси: относно момента, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахователя по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за платеното на застрахования застрахователно обезщетение и относно формата за упълномощаване на виновния за пътно-транспортното произшествие водач от страна на собственика на автомобила, с който е реализирано произшествието.
Касаторът твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и са решавани противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което се позовава на: т. 14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г.; решение № 667 от 09.10.2008 г. по т. д. № 295/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 449 от 18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на КС, V г. о.
Ответникът по касация – “Д” АД, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че е налице едното от поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Доколкото и двата поставени от касатора въпроса са от пряко значение за изхода на конкретния спор, следва да се приеме, че е изпълнено главното условие за допускане на касационното обжалване, предвидено чл. 280, ал. 1 ГПК.
От друга страна, осъществена е и допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса за приложимата към регресния иск на застрахователя давност въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика /т. 14 от ППВС № 7/1978 г./, а по въпроса за упълномощаването на водача за управление на автомобила – в противоречие с трайната и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, обективирана както в представените две решения, така и в множество други решения на Търговска колегия, съобразно която, упълномощаването може да се извърши и с конклудентни действия, каквито представляват фактическото предоставяне на регистрационния талон и ключовете на автомобила, както и застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност”.
Що се отнася до второто поддържано основание – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същото е недоказано, предвид липсата на представени влезли в сила решения, установяващи противоречиво решаване на поставените въпроси.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 22.12.2008 г. по гр. д. № 1093/2008 г. № на Софийски градски съд, ІV „Г” състав.
УКАЗВА на З. к. “Б. и.” АД, гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 26.11 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: