О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
София, 15.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №61/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1265от 12.06.2014г по в. гр.дело № 3960/2013г. на Софийски апелативен съд,с което след частична отмяна на решение от 09.08.2013г по гр.д № 7613/2012г на СГС,допълнително е присъдено обезщетение за разликата от 2000 до 10 000 лева за неимуществени вреди по чл.2 т.2 от ЗОДОВ, както са присъдени и мораторни лихви върху обезщетението в размер на 3179 ,64 лева , до завеждане на исковата молба .
Към жалбата на Прокуратурата на Р. България е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса за относимостта на присъденото обезщетение с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД , при необсъждане на всички задължително подлежащи на преценка обстоятелства в конкретния случай. Сочи се противоречие на решението поради нарушаване на т.ІІ от ППВС № 4 /1968г , т.3 и т.11 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на чл. 2 т.2 от ЗОДОВ за случай , в който съдът се е позовал на т.13 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК предвид задържане на ищеца под стража , прието от въззивния съд за незаконно поради връзката му с процесното повдигнато обвинение, но само за срока от 2 месеца и 4 дни. При налагането на тази мярка за неотклонение (заменена от съда , поради неявяване на подсъдимия) ищецът вече е бил задържан по друго обвинение , по друго водено срещу него наказателно производство , за което не се твърди и не е установено основание за отговорност на държавата . При преценката за справедливост на обезщетението по чл. 52 ЗЗД въззивният съд решаващо е изтъкнал голяма седемгодишна продължителност на наказателното преследване , но при обвинение срещу ищеца за две престъпления – по чл.436 ал.2 т.1 пр. 1 НК , по което той е оправдан с влязла в сила присъда и за престъпление по чл.343 ал.1 б”а” вр чл.342 ал.1 пр. 3 НК, по което с определение от 24.10.2006г по н.о.х.д13197/2003г ,СРС, НК производството е прекратено поради изтичане на абсолютна погасителна давност, противоречиво е разрешен въпроса за съобразяване с обстоятелствата по т.8 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК. Междувременно,за процесния седемгодишен период ищецът е бил задържан , обвиняем , или осъден за други умишлени престъпления , поради което преценката е следвало до се основе и на указанията , дадени в т.11 от ТР № 3/2005 по т.д. №3/2004г ОСГК. Затова настоящият състав на Върховен касационен съд прима доводите на Прокуратурата за наличие на посоченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №1265от 12.06.2014г по в. гр.дело № 3960/2013г. на Софийски апелативен съд в частта ,с която след частична отмяна на решение от 09.08.2013г по гр.д № 7613/2012г на Софийски градски съд , е постановено друго по същество .
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .