О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
[населено място], 11.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1106 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], чрез адв.А.И. срещу решение № 2317/07.12.2016г. по в.гр.д. № 3778/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО,12 състав, с което след отмяна на решение от 11.05.2016г. по гр.д. № 19785/2014г. на СГС, ГО, I -2 състав касаторът е осъден да заплати на С. Б. И. и Й. И. И. по 120 000 лв. на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.10.2013г. до окончателното им заплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. Б. И. и Й. И. И. с писмения си отговор оспорват основателността на същата.
Третото лице – помагач ЗАД [фирма] не е подало писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Установил е настъпването на ПТП на 09.10.2013г., при което е починала дъщерята на ищците. Съобразена е била влязлата в сила присъда, с която водачът на л.а.„Пежо 106“ е бил признат за виновен за причиняване на процесното ПТП. За същото МПС е имало сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ при касатора. По спорния въпрос дали е съществувало застрахователно правоотношение към датата на ПТП или същото е било прекратено въззивният съд е съобразил, че застрахователната полица за лек автомобил „Пежо 106“ с рег. [рег.номер на МПС] за застраховка „гражданска отговорност“ е със срок от 25.12.2012г. до 24.12.2013г. В нея е било договорено разсрочено плащане на дължимата застрахователна премия, без според въззивната инстанция да е било посочено какви са последиците от неплащане на разсрочените вноски и застрахователят не е заявил, че неплащането на която и да е от тях ще доведе до прекратяване на договора с изтичане на 15 дни от датата на падежа. САС е счел, че липсват доказателства за отправено от застрахователя писмено предупреждение до застрахования, че поради неплащане на разсрочена вноска с изтичане на 15 дни от датата на падежа ще счита договора за развален. Решаващият съд е направил извод, че не е спазен редът по чл.202, ал.2 КЗ /отм./, следователно застрахователният договор не е бил прекратен към датата на процесното ПТП. Освен това е било прието, че е представена сметка за заплатена на 04.04.2013г. втора вноска, т.е. преди изтичане на 15 дневния срок от падежа на вноската. Съобразно заключението на ССЕ съдът е счел, че в счетоводството на застрахователния брокер е осчетоводено заплащането на първа, трета и четвърта вноска по застрахователния договор. Допълнителен довод, съгласно т.3 от ТР №1/23.12.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, за неотпадане на отговорността на застрахователя спрямо третото за застрахователния договор лице – увреденото от ПТП, САС е извел от уведомяването на Гаранционния фон от касатора за предсрочното прекратяване на застрахователния договор на 09.10.2014г., т.е. след датата на инцидента. Поради изложеното апелативният съд е уважил претенциите на наследниците на увреденото лице в размер на по 120 000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следния процесуалноправен въпрос : „Следва ли въззивният съд да направи извод и постанови решението си върху вярна преценка на действително установеното от събраните доказателства?“ Въпросът е въведен с позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение със съществуваща задължителна практика, обективирана в : ППВС №7/1965г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; Решение № 216/04.01.2011г. на ВКС по т.д. № 87/2010г. на ВКС, II т.о.; Решение № 536/19.12.2012г. на ВКС по гр.д. № 89/2012г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 37/29.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о. и др.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният въпрос няма характеристиката на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Той има отношение към формирането на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулировката на поставения от касатора въпрос – вярна преценка на действително установеното от доказателствата по делото, предполага, за да се даде отговор, да се провери дали въззивното решение е обосновано, т.е. да се обсъдят събраните по делото доказателства. Същата проверка е изключена от правомощията на касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. Цитираната от касатора съдебна практика е постановена във връзка с друг въпрос и той е относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства и доводите на страните. В случая САС е изпълнил това свое задължение, но какви фактически изводи е направил и дали те съответстват на доказателствения материал, следва да се отнесе към касационните оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, а не към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2317/07.12.2016г. по в.гр.д. № 3778/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: