3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 425
С., 16.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
М. Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 7240/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. А. М., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 255 от 17.07.2014г. по в.гр.д. № 542/2014г., с което е потвърдено решението на Горнооряховския районен съд, ІІ с-в, № 157 от 31.03.2014г. по гр.д. № 1519/2013г., с което е осъдено [фирма] да заплати на М. А. С. сумата 59 443.10 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 19.11.2012г. Решението е обжалвано в частта за сумата над 29 443,10 лв. до уважения размер 59 443.10 лв., т.е. за сумата 30 000 лв. и съответната част на присъдената лихва и разноски по делото.
Ответникът по касация М. А. С. от [населено място] извор моли решението да се потвърди в обжалваната от дружеството част. Подал е насрещна касационна жалба в отхвърлената част на иска до пълния му размер от 150 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС взе предвид следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 200 КТ, а при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е обсъдил подробно характера и степента на увреждането, обстоятелствата при които е настъпила злополуката, допълнителното влошаване на здравословното състояние на ищеца, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и прогнозата за развитието на уврежданията, осакатяванията и загрозяванията. Въз основа на съдебно-медицинската експертиза е приел, че влошените състояния на ищеца, свързани със слуха и повишената кръвна захар следва да се отчитат като допълнително влошаване на здравето му, но не и като увреждания, причинени от злополуката. На следващо място е обсъдил доказателствата за преките увреждания в резултат на трудовата злополука – дифузна травма на главния мозък, фрактура на носните кости, фрактура на дясната зигоматична кост, множество разкъсно-контузни рани по лицето и охлузвания, фрактура на VІ-VІІ ребра, настъпилият посттравматичен синдром, във връзка с който ищецът е получил разстройство на личността и поведението си, характеризиращи се с дълга продължителност и трайност. След обстоен анализ на тези обстоятелства е определил обезщетение от 80 000 лв., от което е приспаднато полученото застрахователно обезщетение и искът е уважен за разликата от 59 443,10 лв.
Жалбоподателят [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по процесуалноправните въпроси трябва ли съдът да посочи поотделно какъв точно паричен еквивалент определя за всяко отделно физическо, съответно психическо увреждане, отделно за болките и страданията за обезобразяването и т.н.; трябва ли съдът да посочи поотделно как всяко едно от установените положителни и отрицателни обстоятелства се отразява на обезщетението, т.е. как стойностно преценява тежестта на всяко от тези обстоятелства. Прилага съдебна практика – решения в които обезщетението е определено глобално за увреждането като цялостен резултат и решение № 798/14г. на Пловдивския окръжен съд, с което пострадал при ПТП ищец е предявил срещу застрахователно дружество иск с детайлно посочени суми за обезщетение за всяко от травматичните увреждания. На представеното решение № 135/11г. на Смолянския окръжен съд липсва отбелязване, че е влязло в сила, а само твърдения в изложението, че е влязло в сила през м. 09.2011г.
ВКС намира, че процесуалноправният въпрос за начина, по който следва да се определи технически обезщетението – дали да се определи поотделно за всяко травматично увреждане или глобално, не е от значение за решаването на делото, нито е налице твърдяното противоречие. Съдът дължи произнасяне в рамките на заявената претенция. В случая ищецът е предявил иск за присъждане на глобалната сума от 150 000 лв. обезщетение за претърпени вреди от трудовата злополука, а в приложеното решение, посочено като противоречива съдебна практика, исковата претенция е за обезщетяване на няколко отделни телесни повреди, поради което съдът е изследвал и определил обезщетение за всяко увреждане поотделно.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК при това положение насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 255 от 17.07.2014г. по в.гр.д. № 542/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: