6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 426
гр. София, 28.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 545 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. К. срещу решение № 2290 от 23.11.2015 г. по гр. дело № 3056/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав.
Ответникът Ц. И. К. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски апелативен съд /САпС/ е отменил изцяло постановеното от Софийски градски съд /СГС/ решение № 3792/01.06.2015г. по гр.дело № 8891/2014г. и е постановил друго, с което е уважил предявения от Ц. И. К. срещу В. П. К. иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 235. 90 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 20.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски в размер на сумата 5888.71 лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен между продавача А. А. и посочените в нотариалния акт купувачи Ц. И. К. и В. П. К., последните са придобили в режим на обикновена съсобственост недвижим имот – апартамент № Й – 19, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх. „Д”, ет. 5. Прието е в мотивите на съдебния акт, че цената на имота е тази, която е отразена в предварителния договор – 46000 евро, както и че сумата 80471.80 лв. била платена от ищеца. Решаващият състав е приел освен това, че тъй като ответницата придобила право на собственост върху ? идеална част от процесния недвижим имот, без да заплати следващата й се част от продажната цена, то следвало, че същата се е обогатила без основание с половината от сумата, която била заплатена от другия купувач. Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията, направени от ответницата по исковете. Съдът е приел, че доказателствата, представени с отговора на исковата молба били съставени след сключване на окончателния договор за продажба, поради което нямало как да се установи че получените от договора за кредит и продажба на недвижим имот суми били вложени в придобиване на процесния имот. Съдът е приел още, че не може да се приеме, че включването на ответницата като втори купувач в окончателния договор за продажба съставлява направено от ищеца дарение. Съдебният състав е мотивирал извод, че в тежест на ответницата по иска е да установи на какво основание е предоставена половината от платената по договора продажна цена, което в случая не било установено.
Касационното обжалване се допуска при вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебният контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В случая съдилищата са били сезирани с нередовна искова молба, в която изложението на обстоятелствата е непълно и неясно и от него не може да се определи фактическата обстановка, формираща основанието във връзка, с което е въведено искането по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В исковата молба се твърди, че Ц. К. е платил сумата 80471.80 лв., като част от продажна цена на описания в същата недвижим имот – апартамент в [населено място] на 11.06.2009 г., когато сключил с А. А. предварителен договор за покупко – продажба на имота, за който уговорената цена била 46000 евро. Твърди се от ищеца, че заплатил и остатъка от продажната цена „около 12000 лв.”, като не е отразена датата, на която е извършено плащането. В обстоятелствената част на исковата молба е изложено следното: ”Ответницата я включих като купувач по посочената сделка, понеже тогава живеехме на семейни начала и тя ме подлъга да й засвидетелствам чувствата си към нея. Скоро след сделката, отношенията ни с ответницата се влошиха, понеже разбрах, че постоянно ми изневерява, отчуждихме се с нея и любовта между нас се превърна в омраза, подложен съм на постоянен тормоз от нея в следствие на което здравословното ми състояние рязко се влоши – тогава разбрах че ответницата само ме е използвала с цел имотна облага.”. От цитираните обстоятелства не е ясно конкретното основание за участието на ответницата, като приобретател в процесния договор за покупко – продажба, предмет на описания в исковата молба нотариален акт. Въззивният съд е определил положението й на приобретател, като „включването на ответницата като втори купувач в окончателния договор за продажба”, което според съдебния състав не може да се приеме за дарение. Така въведени твърденията в исковата молба не отразяват фактическото основание за заплащане от ищеца на сумата, съответстваща на ? от продажната цена на процесния апартамент, съответно не отразяват и конкретната сума от цената на имота, чието изплащане същият извършил вместо ответницата В. К.. При различието в цената, договорена с предварителния договор – 46000 евро и цената, посочена в нотариалния акт, с който е бил оформен окончателния договор – 60603.20 лв., обяснено в исковата молба по следния начин – „в НА е посочена като продажна цена 60603.20 лв., за да спестя плащането на 1/3 от нотариалните такси, но действително договорената и платена от мен сума е около 92000 лв….”, неизяснена е останала обстоятелствената част на исковата молба относно конкретната част от сумата, която ищецът се е съгласил да заплати вместо ответницата при положение, че последната е придобила ? идеална част от процесния апартамент с окончателния договор за неговата покупко – продажба. Непълнотата и неяснотата на изложените обстоятелства затруднява квалификацията на иска за неоснователно обогатяване, чиито фактически състави са специални – чл. 55, ал. 1 ЗЗД, очертаващ три самостоятелни фактически състави и общ чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чието приложение е субсидиарно. Въвеждането на обстоятелствена част на исковата молба и съответстващ на същата петитум е задължение на ищеца, тъй като с оглед на въведените твърдения се определят доказателства, които всяка от страните трябва да ангажира в процеса. Следвало е въззивният съд да извърши проверка на редовността на исковата молба с оглед на процесуалното задължение по чл. 129, ал.1 ГПК, тъй като решение по същество на делото се постановява при наличието на предпоставки за разглеждане на иска по същество, като преценката за допустимост на производството, включително за правното основание на иска може да се проведе валидно само при редовно сезиране. С оглед на тези констатации следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид изложените данни.
Поставените в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не обосновават приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването им предпоставя редовност на сезирането, което следва да се провери по реда на касационния контрол, а редовността на сезирането предхожда въпроса за правилността на решението.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2290 от 23.11.2015 г. по гр. дело № 3056/2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, VІІІ състав.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер на сумата 804.71 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: