3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София, 11.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трeти март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2958 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на М. Л. К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Л. К. К., срещу решение № 170 от 24.06.2014г. по т.д. №135/2014г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение №34 от 11.03.2014г. по т.д. №192/2013г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на жалбоподателката разликата над 10 000 лева до 15 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2012г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило по вина на Николай Р. Н., като вместо това е отхвърлен предявеният от М. Л. К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Л. К. К., срещу [фирма], [населено място], иск за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева. Касационната жалбоподателка поддържа,че решението е недопустимо в обжалваната част, доколкото след постановяване на първоинстанционното решение, същата е оттеглила иска със съгласието на ответника, поради което въззивният съд не е следвало да разглежда въззивната жалба на третото лице помагач на страната на ответника – Николай Р. Н.. Евентуално поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил тежестта и характера на претърпените от нея увреждания, както и интензитета на понесените във връзка с тях болки и страдания.
Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице помагач на страната на ответника – Николай Р. Н., не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В случая заявеното във въззивната жалба твърдение за недопустимост на постановеното от Великотърновски апелативен съд въззивно решение, поради произнасянето на съда по оттеглен иск, налага касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ал.2 от ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 24.06.2014г. по т.д. №135/2014г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение №34 от 11.03.2014г. по т.д. №192/2013г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на М. Л. К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Л. К. К., разликата над 10 000 лева до 15 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2012г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило по вина на Николай Р. Н., като вместо това е отхвърлен предявеният от М. Л. К., действаща със съгласието на своя баща и законен представител Л. К. К., срещу [фирма], [населено място], иск за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.