3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София, 18.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2588 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] могили срещу решение №170 от 02.04.2015г. по гр.д. № 121/2015г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решение №132 от 18.11.2014г. по гр. д. №972/2013г., на Районен съд [населено място]. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от касатора иск за признаване за установено, че С. „Р. 2010“, [населено място] му дължи сумата от 18759,98 лева, представляващи неплатен заем за 2011г., законна лихва за забава на същата сума, считано от 14.07.2012г. до 09.08.2013г. в размер на 2060,26 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2013г. до окончателното заплащане, както и за сумата 527,06 лева – държавна такса и 715 лева – адвокатски хонорар по ч. гр.д. №584/2013г. на Районен съд [населено място], за което вземане е издадена заповед №570/09.09.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът С. „Р. 2010“, [населено място], не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото процесуалноправния въпрос дали е налице правен интерес като предпоставка за допустимост на предявения иск по чл.422 от ГПК, когато искът е предявен в срок, но ищецът не е представил доказателства за това пред заповедния съд по реда на чл.415 ал.2 от ГПК. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по този начин ще се достигне до отстраняване на непълноти и неясноти на приложимите правни норми.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че макар ищецът да е предявил иска в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, той не е представил доказателства за подаването на исковата молба пред съда, издал заповедта за изпълнение, поради което последният е бил длъжен на основание чл.415 ал.2 от ГПК служебно да обезсили заповедта, заедно с издадения изпълнителен лист. Поради това въззивният съд е приел, че липсва интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК. Това е обусловило изводите му за недопустимост на исковата претенция. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос е налице произнасяне на ВКС с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009 на ОСГТК на ВКС – решение № 78 от 06.06.2012г. по т. д. № 511/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В същото се приема, че правен интерес от воденето на осъдителен иск може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта по чл.410 от ГПК /при предпоставките на чл.415, ал.2 ГПК или по искане на кредитора/, извършено от заповедния съд преди приключване на исковото производство, като до този момент кредиторът може да води само иск за установяване съществуването на вземането. Наличието на задължителна практика по правния въпрос относно предпоставките за допустимост на иска по чл.422 от ГПКизключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. Поради това касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а не на посоченото от касатора основание – чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса “Налице ли са предпоставки за допустимост на иска по чл.422 от ГПК, когато искът е предявен в срок, но ищецът не е представил доказателства за това пред заповедния съд по реда на чл.415 ал.2 от ГПК?“
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 416,38 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №170 от 02.04.2015г. по гр.д. № 121/2015г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [община], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 416,38 лева /четиристотин и шестнадесет лева и тридесет и осем стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.