ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426
София, 18.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на ………………………………………………….. май
две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 53/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Ф., приподписана от адв. Н, срещу въззивното решение № 1414 от 09.10.2008 г. по гр. д. № 1249/08 г. на Пловдивския окръжен съд. Поддържа се, че са налице условията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Представят се влезли в сила решения по аналогични казуси, както и TP № 2/96 г. на ОСГК на ВС и решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. д. № 1204/01 г. на ВКС на РБ, V-TO г. о.
От ответниците Д г. стопанство гр. А. счита жалбата за неоснователна, от ОС „Земеделие и гори“ и с. гр. Р. дирекция по горите гр. П. не са постъпили отговори.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 17 от 28.02.2008 г. по гр. д. № 463/07 г. на А. районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено правото на наследниците на Г. П. Ф. , починал на 08.06.1961 г., да им бъде възстановена собствеността върху 7.015 дка гори, равняващи се на пет дяла, в ревир „Бяла вода – Ч. стена“ в землището на с. К..
В. съд е приел, че в производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ при преобразуване чрез сливане на горовладелски и всестранни кооперации следва да бъде доказан по пряк и категоричен начин техния статут към правнорелевантния момент, посочен в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ, членственото правоотношение, размера на дяловото участие на правоимащите и собствеността на кооперацията към този момент върху ревира, от които се претендира реституция.
Разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос е за релевантния момент, към който се изследват правата на собственост на бившите член-кооператори в двете различни хипотези на чл. 3, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ, за тълкуването и разграничението на тези хипотези и за това чия е собствеността върху ревира – на приемащата кооперация, в случая „Съгласие“, или на вливащата се – „Задруга“. Вторият въпрос е процесуален и се отнася до доказателствата, с които при условията на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ е допустимо да се установява правото на собственост.
Към жалбата е приложено влязло в сила решение по гр. д. № 461/2007 г. на А. районен съд, с което е решен спор по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ по отношение на друг член-кооператор на Т. горска производителна кооперация „Съгласие“ – И. Ив. Б. , в която е членувал и наследодателят на ищеца по настоящото дело. Прието е, че правното основание за придобиване на собствеността от кооперацията няма съществено значение в производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, защото е достатъчно да се установи, че тя е притежавала гори, които са включени в горския фонд, и наличето на членствено правоотношение. Становището по процесуалния въпрос е, че допустимите писмени доказателства за установяване на правото на собственост са изброени примерно в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ и могат да бъдат и косвени.
Повдигнатите въпроси са съществени, защото от разрешаването им зависи основателността на предявения иск. По тях съществува противоречива съдебна практика и затова са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 09.10.2008 г. по гр. д. № 1249/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: