3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
С., 13.05.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 420 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. С. С. срещу Решение № 1995 от 22.12.2011 год. по гр.д.№ 737/2010 год. на Софийски апелативен съд. С него съставът на САС е потвърдил решението от 19.01.2006 год. по гр.д.№ 445/2004 год. на Софийски градски съд с което са отхвърлени предявените от С. срещу [фирма] обективно съединени искове с посочено правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Претенцията по главният иск произтича от придобиването на 59900 бр. акции от капитала на [фирма], емитирани през 1997 год. при увеличение на капитала, което увеличение е било отменено по съдебен ред, а правата върху придобитата част от капитала на дружеството – отпаднали. Главният иск е формиран от придобивната стойност на акциите, а акцесорния – от съизмеримо със законната лихва обезщетение за забава при заплащане на тази стойност, считано от датата на поканата и до датата на ИМ.
Първоинстанционният съд е приел, че главният иск е неоснователен, поради недоказаност на правата върху увеличението на капитала, материализирани, чрез издадено през 1997 год. временно удостоверение, копие от което е представено по делото, но в нарушение на чл.101 ГПК (отм.) не е представен оригиналът. Оттук и неоснователността на акцесорното вземане.
Състав на Софийски апелативен съд е приел, че исковете са доказани и основателни, поради което е отменил първоинстанционния акт и е уважил на основание чл.55 ал.1 ЗЗД главния иск за сумата 94941 лв., а иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 50000 лв. – обезщетение за забава за периода 19.10.1999 год. – 08.12.2003 год.
С Решение № 29 от 07.10.2010 год. по т.д.№ 744/2009 год., състав на ІІ т.о. на ВКС е обезсилил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Позовал се е на първоначалната неяснота на обстоятелствена част на исковата молба, която съобразно направеното допълнително уточнение сочи иск за връщане на равностойността на апортната вноска (срещу която са придобити правата върху капитала), който може да бъде квалифициран по чл.57 ЗЗД.
При новото разглеждане на делото, ищецът, чрез процесуалния си представител е уточнил претенцията си, а именно – паричната равностойност на придобитите и отнети му акции.
Съставът на АС е квалифицирал иска, като такъв по чл.55 ал.1 и чл.57 ЗЗД и го е отхвърлил, тъй като, чрез него ищецът не би могъл да защити правата си, произтичащи от прекратени членствени правоотношения. Изложил е мотиви по прилагането на чл.181 ТЗ и метода по чл.125 ал.3 ТЗ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по отношение на четири правни въпроса, формулирани така: 1./ Приложимостта на института на неоснователното обогатяване следва ли да се предпоставя от съществуваща договорна връзка между страните, която да е била прекратена на някакво основание; 2./ Може ли отпадането на извършената парична и непарична вноска в капитала на търговско дружество, да обоснове правен интерес у извършилото я лице да предяви искове по чл.55 ал.1 и чл.57 ЗЗД срещу дружеството за заплащане стойността на акциите; 3./ Представлява ли искът по чл.125 ТЗ специална хипотеза на неоснователно обогатяване и ограничено ли е приложението на нормата на чл.55 ЗЗД само на отпаднала договорна връзка; 4./ Следва ли при повторно разглеждане на делото, въззивният съд да се съобрази с дадените му от ВКС указания по реда на чл.294 ГПК по прилагането на материалния и процесуалния закон.
Становището на настоящия съдебен състав е, че първият въпрос е поставен общо, а и по предпоставките за предявяването на иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД е налице обилна и непротиворечива задължителна съдебна практика, вкл. и постановена и при действието на ГПК (отм.) – ППВС № 1/1979 год. Четвъртият от поставените въпроси е по-скоро риторичен. Третият въпрос няма качеството на обуславящ, доколкото касае прекратяване на членствени правоотношения в дружество с ограничена отговорност, а настоящият спор е породен от последиците от прекратяването на такива правоотношения в акционерно дружество.
Характеристиката на обуславящ правен въпрос има само вторият от посочените въпроси, макар и не в неговата цялост, тъй като т.нар „отпадане” на паричната или не паричната вноска при увеличението на капитала на акционерно дружество, може да настъпи по различни причини. В конкретния случай е „отпаднало” качеството на акционер в ответното дружество на Р. С. и правният въпрос по отношение на който е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е, дължи ли му се връщане на даденото за придобиването на акции и ако такова облигационно задължение има, какво е основанието му. Това, обаче, поставя и въпроса за правната квалификация на иска и оттам – проверката за евентуалната допустимост на въззивното решение – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТТ на ВКС.
От това следва, че касационен контрол на въззивния акт ще следва да бъде допуснат на това основание, като касаторът ще следва да внесе държавна такса в размер на 2% върху интереса – чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП и представи вносен документ.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1995 от 22.12.2011 год. по гр.д.№ 737/2010 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2898.82 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.