Р Е Ш Е Н И Е
№ 428
София 21.05.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 914 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от „Горна О. ” АД гр. Г. против въззивно решение № 534 от 14.01.2008г.по в.гр.д. № 325 по описа за 2007г.на Окръжен съд Велико Търново,с което е отменено решение № 764 от 8.11.2004г.по гр.д. № 734/2004г.на Районен съд Горна О. и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.97 от ГПК от Горна О. ” АД срещу „Техноресурс”ЕООД гр. Г., за приемане на установено по отношение на ответника,че ищецът е собственик на ГАРАЖ № 4,построен върху държавна земя в УПИ * по действащия план на гр. Г. като неоснователен и недоказан и са присъдени направените по делото разноски.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с Решение № 211 от 21.03.2007г.по гр.д. № 3106/2005г. ВКС е отменил постановеното решение № 46 от 1.07.2005г.по гр.д. № 309/05г.от ВтОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Дал е задължителни указания за установяване на три обстоятелства: 1. на правоприемство между страните и организациите,изградили спорната недвижима вещ и настоящите, 2. на правото на собственост на ищеца,пред вид на обстоятелството,че записването на имота в баланса на дружеството не доказва само по себе си права и 3. дали процесният имот е бил предоставен на ищцовото дружество към датата на преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество-с оглед прилагане на разпоредбата на чл.17 а от ЗППДОБ.
С обжалваното въззивно решение е отменено постановеното решение на ГОрРС, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.97 от ГПК. За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ищецът не е установил, че неговият предшественик”Металснаб”София е правоприемник на ОПСО/за който е безспорно,че е правоприемник на ДСО”Рудметал”и ДСО”Теротиално снабдяване”,за които не се спори,че са изградили процесния гараж/,приел,че ищецът не е установил с надлежни доказателства правото си на собственост,както и обстоятелството,че процесният имот му е предоставен към 30.09.1991г.,когато е извършено преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество. Съдът е счел,че обстоятелствата,че в амортизационния план на ищцовото дружество и в доклада за приватизационна оценка- процесният гараж е вписан – не дават основание за различен извод.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд като се позовава на т.11 от Преамбюла и чл.5 и от Приватизационния си договор. Счита,че съдът прекомерно се е доверил на отразеното в Акта за държавна собственост,че ответникът е ползвател на спорния имот и че незаконосъобразно е даден превес на Законът за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДДИ-отм./пред Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП-отм./. Твърди,че оригинерният способ за придобиване на собствеността от държавата на юридическо лице е договора за приватизация.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
При предявен иск с правно основание чл.97 от ГПК- ищецът е този,които с надлежни доказателства следва да установи правото си на собственост по отношение на претендирания гараж. В конкретния случай е безспорно,че за същия ищецът не разполага с надлежен акт,легитимиращ го като собственик. Фактът,на който се позовава касатора,че гаражът е вписан в счетоводството му като дълготраен материален актив по с/ка”Сгради”и то-едва през 2001-2003г.не е достатъчно за да установи права.
Пред вид безспорността на факта,че гаражът е изграден през 1970г. от държавни предприятия/ ДСО”Рудметал”и ДСО”Териториално снабдяване”/,върху земя-държавна собственост- от значение за правото на собственост би било евентуалното вписване на същия в баланса на ищцовото дружество към 30.09.1991г. и в акта за преобразуване по следните съображения.
Съгласно Конституцията от 1971г.държавните организации не притежаваха право на собственост или други вещни права върху имотите,предоставени им от държавата за извършване на тяхната дейност. Чрез извършването от тези организации на стопанисване и управление се осъществяваше правото на собственост на държавата. С приемането на Указ 56 за стопанската дейност/ДВ бр.4 от 13.01.1989г./се предвиди възможност за създаване на държавни фирми като самостоятелни правни субекти,които за притежават собствено имущество. В случая е установено,че с решение № 50 от 30.03.1989г.- МС е образувал фирма с държавно имущество”Металснаб”София,като са прекратени като ЮЛ-поделенията СО”Металснаб”София,Варна,Бургас и др. С Търговския закон през 1991г.-се регламентира възможността за образуване и преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество. На това основание беше приет Законът за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество,но нямаше разпоредби,които да укажат изрично вещно-правните последици от преобразуването. В случая –с разпореждане № 27 от 29.10.1991г. –на основание чл.1 от ЗОЕТДДИ- МС е взел решение за преобразуване на ДФ”Металснаб” в еднолично акционерно дружество с държавно имущество”Металснаб-Холдинг” АД и еднолични търговски дружества с държавно имущество като дъщерни дружества, в които”Металснаб-Холдинг има финансово участие.редбата на вещно-правните последици от преобразуването беше уредена с приемането на ПМС №201 от 25.10.1993г.за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти преди образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия,за което се прие,че има тълкувателен и разяснителен характер и се отнася както за вече осъществените,така и за бъдещите преобразувания и приватизационни договори. С него се прие,че при преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия-се прехвърля собствеността върху предоставените им от държавата имущества. Съгласно чл.1 ал.1 от ПМС №201/1993г.- при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество собствеността върху недвижимите имоти и другото имущество, което е било предоставено от държавата на предприятията за стопанисване и управление-се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за преобразуването е посочено друго. Съгласно чл.5 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост в предприятията,приет с ПМС №7/94г.- при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества-в капитала на дружеството се записват всички дълготрайни активи на предприятието,посочени в баланса. По смисъла на закона- фактът на предоставянето на имотите следва да се смята осъществен щом като имотите са включени в баланса. Съгласно чл.17 а от ЗППДОбП-собствеността се предоставя с акта на преобразуването.
В конкретния случай- е безспорно установено,че ищецът по исковата молба/сега касатор / е бил вписан в Търговския регистър на еднолични търговски дружества с държавно имущество на 25.11.1991г. с решение по ф.д. № 4300/91г.на ПОС –като „Горна О. ”АД,като капиталът е образуван на базата на имуществено поделение „Металснаб” гр. Г. според баланса към 30.09.1991г. Следователно –вписването на процесния гараж в баланса на ищцовото дружество към 30.09.1991г. и при представен акт за преобразуване- би било доказано прехвърлянето на собствеността от държавата на ищцовото дружество,но в хода на производството/ продължило пет години и минало но няколко пъти през всички инстанции/- не беше представен нито баланса,нито акт за преобразуване.
Правилно въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал правоприемството си от ДСО”Рудметал”и ДСО”Териториално снабдяване”/,които са били прекратени и на тяхно място са образувани Окръжни пласмено-снабдителски организации/ОПСО/, които обаче не са били прекратени,а реорганизирани в ДСО”Металснаб”и ДСО ”Техноснаб”-без да е уреден въпроса с имуществото им. Без наличие на представен разделителен протокол няма как да бъде установено на кое дружество е предаден процесния гараж.
Неоснователна е тезата на касатора за това,че оригинерният способ за придобиване на собствеността от държавата на юридическо лице е договора за приватизация. Точно обратното –с договора за приватизация не се придобива,а се продава държавно имущество, поради което бивше държавно дружество няма как да придобие с него държавна собственост.
Ирелевантен за установяване на правата на ищеца е изложения от него довод в касационната жалба,че въззивният съд неправилно се е предоверил на отразяванията в Акт за държавна собственост № от 1.10.1980г.относно отразеното,че ответникът е ползвател на спорния имот,тъй като за правата на собственост на ищеца е без значение дали ответникът е установил в своя полза права или не.
С оглед на горното и пред вид липсата на друго посочено касационно основание, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение№ 534 от 14.01.2008г.по в.гр.д. № 325 по описа за 2007г.на Окръжен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.