О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 02.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2875/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1254 от 21.05.2018 г. по т.д. № 6436/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което : 1. е потвърдено решение № 1631 от 15.08.2017 г. по т.д. № 5764/2014 г. на Софийски градски съд, ІV-7 състав в частта за уважаване на предявения от „Автомагистрали Черно море” АД иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 351 762.75 лева, ведно със законната лихва от 05.09.2014 г. и 2. след частична отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, този иск е уважен за 108 149.58 лв. за периода 05.09.2011 г. – 05.09.2014 г.
В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател твърди, че в случая е предвидено договорно прихващане, като насрещното погасяване на вземанията е обективирано в окончателния сертификат, подписан и от изпълнителя, където от размера на задържаните суми е приспаднат размерът на наложената неустойка за забава. Поради това изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за липса на изискванията на чл.103 от ЗЗД, който е изведен, без да са обсъдени възраженията за погасяване на вземането по главния иск чрез извършено договорно прихващане.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: 1. Относно задължението на съда да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните; 2. Относно приложението на чл.103 и чл.104 ЗЗД за погасяване на вземането при наличие на уговорка в договора за прихващане на вземания и изпълнена такава договорна компенсация. По формулиран трети въпрос се твърди допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: Липсата на релевирано възражение за прихващане води ли до отмяна на погасителния ефект на извършена договорна компенсация; Следва ли да бъде разгледана и доказана основателността на две насрещни вземания, които произтичат от един и същ договор и с които се твърди, че е извършено договорно прихващане, ако за иска срещу едното вземане не е противопоставено възражение за прихващане; Ако не е противопоставено възражение за прихващане, следва ли да се счете, че извършената извън съдебното производство компенсация не е довела до погасителен ефект на насрещните вземания.
От ответника по касация – „Автомагистрали Черно море” АД, чрез процесуалния му пълномощник, е постъпил писмен отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Изразено е становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на атакуваното решение, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба се преценява като процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
При постановяване на обжалваното решение, съставът на Апелативен съд – София е приел за установено, че към 24.06.2009 г. ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител по договор за рехабилитация на път 1-9- Варна-Бургас от км 142-580 до км 165-069, изцяло е изпълнило възложените строителни работи, като в окончателния сертификат е посочена дължимата от възложителя сума – 209 907.47 евро. Предвид частичното погасяване на сумата 140 889.23 лв., установено и от ССЕ, непогасеният остатък е определен на 351 762.75 лв.
Въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на АПК за недължимост на исковата сума, поради задържането й като компенсация за забава от 71 дни. Приел е, че предвиждането в договор на възможност да бъде извършено прихващане на парични задължения с източник същия договор, не изключва необходимостта същото да бъде осъществено при наличие на предвиденото в чл.103 и чл.104 ЗЗД. След като страната не излага твърдения за осъществен фактически състав на чл.103 и чл.104 ЗЗД, а и не са събрани доказателства в тази насока, въззивният съд е отхвърлил възражението, че дължимата по договора сума от 351 762.75 лв. е прихваната с твърдяното неустоечно задължение. Констатирана е и липса на надлежно въведено в процеса възражение за прихващане.
По отношение на обезщетението за забава в размер на законната лихва, въззивният състав е приел, че вземането не е погасено за периода от три години преди предявяване на исковата молба. Размерът на този акцесорен иск е определен съобразно заключението на ССЕ.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по обуславящ за изхода на делото въпрос – относно приложението на чл.103 и чл.104 ЗЗД при договорна компенсация. Обжалването следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на даденото разрешение в атакуваното решение с решение по т.д. № 1191/2014 г., ІІ т.о.
Останалите въпроси са релевантни към правилността на въззивното решение и по тях се дължи отговор при произнасяне по касационните оплаквания, обективирани в жалбата.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1254 от 21.05.2018 г. по т.д. № 6436/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
УКАЗВА на касатора Агенция „Пътна инфраструктура” в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 9 198.25 лева.
В съобщението да се впише изрично, че при неизпълнение на указанието в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне в срок на указаната държавна такса, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: