4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
[населено място] ,14.06.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на първи юни , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 39 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Е. Ц. против постановеното на 29.10.2010 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 4 състав по гр.д.№ 377 / 2010 год., в частта в която е отхвърлен предявения от същата иск , с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, против З. „ А. „ , съответно за сумата над присъдените й 15 000 лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ПТП , настъпило на 13.10.2007 год. и до претендираните 50 000 лева , както и в частта в която е потвърдено първоинстанционното решение по присъдени в тежест на ищцата разноски, в полза на ответника, предвид частичното отхвърляне на иска й. К. навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД и със задължителна съдебна практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост . Според страната съдът формално е обсъдил критериите за определянето му , но недостатъчно оценил значението на отделните елементи , формиращи размера . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е обосновал хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , като твърдението му се свежда до твърдение за възприето от въззивната инстанция разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение по чл.52 от ЗЗД , в противоречие с ППВС № 4 / 1968 год. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане , както и в противоречие с казуална съдебна практика – решения на Софийски апелативен съд и Софийски градски съд , които касаторът твърди , че разрешават претенции за обезщетяване на вреди от идентичен тип. Страната формулира и процесуалноправен въпрос , касаещ законосъобразността на присъждането на разноски в нейна тежест , предвид частично отхвърляне на иска й , при наличие на определение за освобождаване от такси и разноски , на основание чл.63,ал.1 б.”б” ГПК / отм. /, настоящ чл.83 ал.2 ГПК , т.е. по кумулативното приложение на чл. 64 ал.2 вр. с чл.63 ал. 1 б.”б” ГПК / отм. / , респ. чл. 78 ал.3 вр. с чл.83 ал.2 от ГПК , в сила от 01.03.2008 година .
Ответната страна – З. „ А. „ – оспорва касационната жалба , като намира че касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК , нито обосновава допълнителни селективни критерии в сочените хипотези .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното :
Производството е образувано по искове на В. Ц. против З. „ А. „ , с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.10.2007 год. , по вина на водача на застрахован при ответника , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , лек автомобил . Причинени са следните увреждания : счупване на дясна бедрена кост , охлузвания по ляво коляно и горната трета на лява подбедрица . Лечението е протекло с екстензия и оперативно – с поставяне вътрекостна метална остеосинтеза , при което ищцата е търпяла средно интензивни болки за период от 2 месеца , първия от които при обслужване от трето лице, с оглед неподвижност по медицинско назначение . До третия – четвъртия месец се е придвижвала с патерици , като цялостното й възстановяване е продължило 6 месеца . Към момента се установява възстановена анатомична цялост на костта , без констатирани усложнения , но продължаващи ревматични болки . Необходимата операция за премахване на металната остеосинтеза предпоставя допълнителни болки и страдания за период около 30 дни . Към момента на ПТП пострадалата е 16-годишна . При същото е причинена смъртта на едно , както и средни телесни повреди на други две лица . Събрани са гласни доказателства за продължаващи страхови изживявания в пътни ситуации / „ страх от коли „ / .
Съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , е този , който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда .Видно от решаващите мотиви на съда , поставеният от касатора материалноправен въпрос за приложение критерия за справедливост , въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД , като специфичен и значим за крайния изход на делото , попада в обсега на чл.280 ал.1 от ГПК . При определяне на обезщетението , въззивният съд , макар да се е мотивирал с установимите за същите факти и доказателства , не е отчел в достатъчна степен значението на отделни аспекти на уврежданията и продължителността на проявлението им / вкл. , но не само , неудобствата по обездвижването и обслужването от другиго, по затрудненото придвижване впоследствие , емоционалните изживявания с оглед конкретното ПТП – причинена пред очите й смърт , отчитайки и възрастта на пострадалата , вкл. продължаващите страхови изживявания , предстоящите й сигурни болки и страдания за период от 30 дни , при премахване металната остеосинтеза / . В този смисъл съдът в недостатъчна степен е съобразил задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. , относно прилагане критерия за справедливост , заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, като очевидно е вложил в същия разбиране , различно от вложеното от законодателя . Последното обуславя наличието на допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване , по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК .
Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .Приложените решения – казуална съдебна практика / решения на САС и СГС / , от една страна не са съпътствани с доказателства за влизането им в сила, а от друга страна – не съдържат произнасяне по въпроса за размера на обезщетението , основано на факти и обстоятелства, обуславящи идентитет с преценимите по настоящия спор .
Ще следва , при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК , като значим , с оглед липса на съдебна практика , за точното прилагане на закона и за развитието на правото, да се допусне касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос за кумулативното приложение на чл.64 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 б.”б” от ГПК / отм. / , аналогично на чл. 78 ал.3 вр. с чл.83 ал.2 от ГПК , в сила от 01.03.2008 год. – допустимо ли е възмездяване на разноски на противната страна , от страна освободена от заплащане на такси и разноски по производството , съгласно чл.63 ал.1 б.„б” ГПК / отм./ – настоящ чл.83 ал.2 ГПК , при негативен за последната / в случая частично / изход на делото . Приложеното определение № 67 / 10.02.2009 год. по гр.д.№ 7 / 2009 год. на ІV г.о. на ГК на ВКС не обуславя алтернативно сочената хипотеза на допустимост на касационната жалба по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Последното третира произнасяне по дължими разноски в хода на производството, а поставения правен въпрос е относим към възмездяване на разноски след приключването му и с оглед изхода на спора .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 808 / 29.10.2010 год. по гр.д.№ 377 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 4 състав .
Определението е окончателно .
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд ,тъй като касаторът е освободен от заплащане на държавна такса , на основание чл.63 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: