О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№430
гр. София, 27.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 404 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 30.12.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1888/2009г., с което е оставено в сила решение № 2* от 20.07.2009г. по гр.д. № 677/2007г. на Варненски районен съд относно отхвърлянето на предявения от Ж. А. , И. П. , Д. С. , Д. А. , Ф. Т. , И. Г. и К. Д. против Й. Ю. Ч. иск в частта му за установяване, че ответникът не е собственик на 600/680 ид.ч. от реална част от недвижим имот в землището на гр. В., кв. Виница, представляващ ПИ № 187 по КП на м.”Б” от 1987г. с площ на реалната част 600кв.м., а по скица 639 кв.м., показан с жълт цвят на скицата на вещото лице на л.34 от въззивното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението. С решението е отменено решението на Варненски районен съд относно 80/680 ид.ч. от реалната част от имота и вместо това е признато за установено по отношение на Й. Ю. Ч., че не е собственик на посочената част от имота, конкретизиран по-горе.
Жалбоподателите Ж. А. , И. П. , Д. С. , Д. А. , Ф. Т. , И. Г. и К. Д. – ищци в процеса, чрез пълномощника си адв. С, обжалват решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска. Намират решението за необосновано и неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК сочат, че разрешения от съда материалноправен въпрос се свежда до това кому принадлежи правото на собственост при конкуренцията на права между реституирания собственик и бившите ползватели по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съответно разрешен е и процесуалноправния въпрос за установяване на това право посредством допускане и обсъждане на доказателствата по делото. Поддържат наличие на противоречие с практиката на ВКС по въпроса какво е сграда съгласно изискванията на чл. 177, ал.3 от Наредба № 5/1977г. за правила и норми по ТСУ/отм./ и по смисъла на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ – касационно основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. На следващо място сочат противоречие с практиката и по въпроса налице ли е валидно трансформиране на правото на ползване върху имота в право на собственост, при положение, че ответникът по иска извежда правата си, респ. тези на своя праводател, от документ, който не е представен по делото, а само е цитиран в друг документ с удостоверителна стойност. Позовават се и на останалите две хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК без да ги обосновават; прилагат решения, по които са решавани сходни казуси.
Ответникът по жалбата Й. Ч. е представил писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по предявен от ищците – наследници на И. А. Я. срещу ответника Й. Ю. Ч. отрицателен установителен иск за собственост относно имот с площ 600 кв.м., представляващ реална част от ПИ № 187 в землището на гр. В., местн. „Бялата чешма, Д. и М. рид”, попадаща в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От фактическа страна е установено безспорно, че ищците са наследници на И. А. Я. /починал 1965г./ и с решение на ОСЗГ В. № 1* от 25.02.2001г. на наследниците му е признато възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници върху недвижим имот, попадащ в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съставляващ нива с площ 24,600 кв.м. в землището на кв. Виница, местност „К”, представляващ имот № 3* по помощния кадастрален план на м. „Бялата чешма, Д. , М. рид” в частта му по плана на старите имотни граници, записан в регистъра на името на наследодателя. В границите на стария имот попадат 639кв.м. – реална част от ПИ № 187 по кадастралния план от 1987г., целия с площ 680 кв.м. Ответникът Й. Ч. се явява частен правоприемник на Л. И. С. , комуто е било предоставено право на ползване по реда на ПМС № 76/77г. с решение № 8 от12.12.1979г. на ИК на ОНС В. върху място с площ 600 кв.м. в землището на В. , м.”Д”, който имот според техническата експертиза е идентичен с ПИ № 1* имота е изградена преди 1990г. масивна сграда с приземен етаж /частично вкопан в земята/, като над земята височината е около 1,50м. и покривът представлява железобетонна плоча. Сградата се е състояла от стая и кухня, мазе отдолу, тоалетна и барака за инструменти отделно съгласно показанията на разпитания свидетел. В периода 1995-1998г. тази сграда е свързана с новопостроена двуетажна сграда в съседния имот №186, също собственост на ответника. За изграждането на старата сграда има издадени две строителни разрешения през 1982г. за 20 кв.м. и през 1986г. за 15 кв.м.; сградата е посочена в оценителния протокол от 1994г. и е отразена в кадастралния план от 1987г. като строеж, тъй като именно по това време е осъществяван строежа по второто строително разрешение. Представени са и доказателства за осъществено изкупуване на имота съгласно §4а ПЗР ЗСПЗЗ. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че съществуващата в имота сграда е изградена преди 01.03.1991г., отговоря на нормативните изисквания за минимален брой помещения, годна е за сезонно ползване и не попада сред хипотезите на § 1в ДР ППЗСПЗЗ. Поради това според съда ответникът се легитимира като собственик на 600 кв.м. от имота /разликата до 680 кв.м. не е доплащал по реда на §4з, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ/, което обуславя отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за собственост досежно тези 600 кв.м. от имота.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Посоченият материалноправен въпрос за конкуренцията на права между реституиран собственик и бивш ползвател на имота действително е решаващ за изхода на спора. Не може да се приеме обаче, че конкретните въпроси за характера на сградата и за валидното трансформиране на правото на ползване в право на собственост, като включващи се в горепосочения общ въпрос, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. В приложените съдебни решения въпросът за изградената от ползвателя сграда е разрешаван различно в зависимост от конкретните особености и характеристики на постройката. Затова са неотносими към настоящия спор решения, касаещи друга фактическа обстановка. Само за илюстрация: Решение № 679 от 23.06.2003г. по гр.д. № 554/2002г. на ВКС, ІV г.о. касае паянтова постройка с дървена конструкция и каменни основи, без зидове, състояща се от помещение за подслон и склад, без ВиК и ел. инсталация; Решение № 1* от 1.10.2007г. по гр.д. № 1107/2006г. на V г.о. на ВКС визира едноетажна барака без електрификация, водозахранване и без сервизни помещения; Решение № 250 от 09.04.2008г. по гр.д. № 1240/2007г. на V г.о на ВКС също се отнася до изградена лека постройка за сезонно ползване, без водоснабдяване и електрификация. В случая характеристиките на постройката са подробно описани от експертизата и от свидетеля, като въз основа на тях е направен извод от съда, че се касае до сграда, непопадаща в хипотезите на §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Фактът, че покривът на приземния етаж е представлявал железобетонна плоча не означава, че постройката е недовършен строеж по смисъла на т. 4 от цитирания параграф, след като изграденото под тази плоча отговаря на законовите изисквания за сграда.
По въпроса за предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и по-конкретно досежно непредставянето решението на ИК на ОНС В. за учредяване правото на ползване, а само на удостоверение за това право, не е ангажирана съдебна практика. Следва да се посочи, че приложеното удостоверение № 102 от 05.05.1982г., подписано от председателя на ИС на ОбНС- В. , е документ създаден именно за да удостовери предоставеното право на ползване на Л. Н. С. Не е проведено успешно производство по опровергаване на истинността или верността му /като за последното доказателствената тежест е на касаторите/, поради което съдът правилно е зачел последиците на удостоверените в него факти.
Наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано от жалбоподателите. Правният въпрос, решен в обжалваното решение, би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В разглеждания случай по приложението на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 1в ДР ППЗСПЗЗ има установена съдебна практика, която е актуална и не се нуждае от промяна. Затова и няма място за допускане на касационно обжалване на визираното основание.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 30.12.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по гр.д. № 1888/2009г по касационната жалба на Ж. Т. А., И. А. П., Д. А. С., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., всички от гр. В..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: