4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
гр.София, 04.04.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1408 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. Т. К. срещу решение № 1304 от 19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1391 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частите, с които е потвърдено решение № 6097 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 4672 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, за осъждане на касатора да заплати на [фирма] 390 лв. наем и 3 500 лв. консумативни разходи за периода от месец октомври 2005 г. до 6.1.2007 г., както и сумата от 22 656,88 лв. обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване на наетото жилище въпреки противопоставянето на наемателя за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е нищожно поради липса на мотиви, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди, че по въпросите за валидността на наемното правоотношение и за неговото прекратяване със заповед на наемодателя съдът неправилно е разширил тълкуването, дадено с някои решения на ВКС/решение № 136 от 4.6.2010 г. по гр. д. № 4831/2008 г. на І ГО на ВКС/. В тези решения се приема, че само когато наемодател е фирма със сто процента държавно участие, за възникването, развитието и прекратяването на наемния договор е необходим административен акт. В конкретния казус фирмата не е държавна, поради което това тълкуване е неприложимо. Съдът погрешно е приел, че наемната цена може да бъде определена с едностранен акт на наемодателя, вместо с анекс, който представлява самостоятелно съглашение между страните за изменение на елементи в наемното правоотношение. В този смисъл е решение № 75 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 838 по описа за 2009 г. на І ГО на ВКС. Погрешният извод на съда, че наемната цена е увеличена едностранно от наемодателя, се дължи на разглеждането на отношенията между страните като отношения на власт и подчинение, а не като облигационни. Този въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Съдът констатира, че в частите, с които е потвърдено решението на първоинстанционния съд за осъждане на У. Т. К. да заплати на [фирма] 390 лв. наем и 3 500 лв. консумативни разходи за периода от месец октомври 2005 г. до 6.1.2007 г., решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 5 000 лв. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството-прекратено.
В останалата обжалвана част, с която е потвърдено решението за осъждане на У. Т. К. да заплати на [фирма] сумата 22 656,88 лв., представляваща обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване на наетото жилище въпреки противопоставянето на наемателя за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г. решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, което трябва да бъде допуснато по следните съображения:
За да определят размера на обезщетението за ползване на наетото жилище, съдилищата безкритично са се позовали на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Тази експертиза е изготвена въз основа на едностранно приети от ищеца методики за изчисляване на консумативните разходи, дължими от наемателите в общежитието. В експертизата вещото лице е обърнало внимание, че през 2009 г сумите за консумативни разходи според тези методики нарастват многократно, тъй като общежитието е почти изцяло освободено от наематели и разпределението е било извършено между всички останали 295 живущи. В резултат от приложението на тази методика за четири месеца/ януари, февруари, март и април 2009 г./ касаторът дължи според ищеца общо 16 069 лв. Следователно от значение за изхода на спора за дължимото от касатора обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД е въпросът кой и по какъв начин определя това обезщетение. Този въпрос произтича и може да се уточни от изложението към касационната жалба, в което касаторът посочва, че елементите на облигационните правоотношения се определят по взаимно съгласие на страните, а не едностранно от една от тях по метода на власт и подчинение. Отговорът на така уточнения въпрос ще послужи за точното прилагане на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, поради което касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Не е налице противоречие между обжалваната част на решението и цитираната от касатора съдебна практика, поради което касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на У. Т. К. срещу решение № 1304 от 19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1391 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частите, с които е потвърдено решение № 6097 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 4672 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, за осъждане на касатора да заплати на [фирма] 390 лв. наем и 3 500 лв. консумативни разходи за периода от месец октомври 2005 г. до 6.1.2007 г. И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1304 от 19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 1391 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която У. Т. К. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 22 656,88 лв., представляваща обезщетение на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползване на наетото жилище въпреки противопоставянето на наемателя за периода от февруари 2006 г. до април 2009 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на Република България 453,14 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а делото-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: