Решение №433 от по гр. дело №1643/1643 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 433
 
 
                           Гр. София, 20. 05. 2010 година
 
 
            Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                              ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело №       1643/2009 г.
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 126 от 16.05.2009 г., постановено по гр.д. № 934/2008 г. по описа на Б. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1* от 30.07.2008 г. на Р. районен съд по гр.д. № 1025/2006 г. и производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, предявен от К. Н. П. от гр. Р., общ. Р. , обл. Благоевградска, ул.”Ч” № 65, с ЕГН ********** против Община-Р. , представлявана от К. на общината Л. П. Т. с правно основание чл. 13, ал.8 от ЗВСГЗГЗ, с който се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника О, представлявана от К. на общината Л. П. Т. , че към момента на образуване на ТКЗС, процесният по делото имот, а именно: нива в м.”Ц”, в землището на гр. Р. с площ от 4.00 дка, при съседи: Иван П. Т. , гора от три страни, мера овинак и път е била собственост на Н. Я. З. , б.ж. на гр. Р., починал на 16.05.1978 г.
Недоволен от въззивното решение е касаторът К. Н. П., представлявана от адвокат Е от Б. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК понеже въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: допустимо ли е да се разрешава спор за материално право за имот, който е заявен за възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ и е възстановен на друго лице по реда на ЗСПЗЗ т.е. допустимо ли е предявяването на иск с правна квалификация чл.13, ал. 8 ЗВСГЗГФ при положение, че процесният имот е бил възстановен на ответната община по реда на ЗСПЗЗ. Прилага решения на Б. окръжен съд и Р. районен съд относно противоречива практика, свързана с приложението на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ.
Ответникът по касация – О. Р. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството по делото въззивния съд е приел, че не е установена категорична идентичност на процесния имот с имота, възстановен на ответника, поради което за ищцата не е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл.13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, а имотът е следвало да бъде заявен за възстановяване по реда на чл.10, ал.5 ЗСПЗЗ като земеделска земя, включен в горския фонд.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване следва да се допусне, тъй като разрешените от въззивния съд процесуални въпроси се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая е сторено с оглед съществуваща противоречива практика.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 126 от 16.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 934/2008 г. по описа на Б. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 7.50 лева, вносима в едноседмичен срок от получаване на съобщението от касатора К. Н. П., след което делото да се докладва на Председателя на І-во гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top