О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№438
София, 28.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1497 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. С. С. и Е. Х. С. против решение № 87 от 11.08.2009 г., постановено по гр.д. № 209 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Р. , с което е потвърдено решение № 108 от 15.05.2009 г. по гр.д. № 987/2008 г. на Районен съд Р. за отхвърляне на предявения от Н. С. С. и Е. Х. С. против А. А. А. и Н. Е. А. иск за премахване за сметка на ответниците последиците от неправомерните действия върху общи части на описаната жилищна сграда с административен адрес гр. Р., ул.”П” № 24, изразяващи се в изграждане на кухненски бокс в коридора, баня ии тоалетна под стълбищната клетка в приземния етаж на сградата, както и импровизирана баня в най-горната част на коридора на втория етаж на сградата, непосредствено под отвора за подпокривното пространство.
Ответниците по касационната жалба А. А. А. и Н. Е. А. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират направените разноски.
Окръжният съд е приел за установено, че всяка от страните притежава самостоятелен обект в процесната сграда: ищците – жилище в южната част на първия етаж и избено помещение в западната част на приземния етаж, а ответниците – апартамент на втория жилищен етаж, изба, гараж и таванско помещение. Ответниците са преустроили собствените си изба и гараж в жилищни помещения, достъпа до които се осигурява от общо стълбище и през общия разпределителен коридор, като в последния е поставено кухненско обзавеждане, което няма характер на трайно подобрение, водещо до преустройство на имота. Такова преустройство е извършено с обособяване от ответниците на баня-тоалетна под стълбищното рамо на ниво приземен етаж, която е изградена в южната половина на приземния етаж, непосредствено пред притежаваните от ответниците помещения и встрани /под/ стълбището, което осигурява достъп до намиращото се в западната част на приземния етаж избено помещение на ищците. На нивото на собствения си втори етаж ответниците са преустроили пространството под рамото на водещото до този етаж стълбище в сервизно помещение /баня-тоалетна/, като тоалетната чиния е монтирана под отвора за достъп до подпокривното пространство, като е безспорно установено, че тавана на сградата е собственост на ответниците. Съдът е приел, че по делото не е установено преустройството да е извършено по начин, надхвърлящ пределите на позволеното и създаващ реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем. Счетено е, че преустройствата са в рамките на притежаваното от ответниците право на собственост и по начин, който не препятства достъпа на ищците до собствените им помещения, а липсват и доказателства страните да са постигнали договореност как ще се разпредели ползването на общите части на имота, за да има установяване на конкретни действия, с които се пречи на така установеното ползване.
Касаторите се позовават на основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като считат, че изводите на съда по отношение ползването на общи части, като действия на управление, както и по отношение предпоставките за уважаване на иск по чл.109 ЗС когато действията засягат общи части, противоречат на приложените съдебни решения.
С решение № 2* от 29.09.1973 г. по гр.д. № 1598/73 г., І г.о. е прието, че дори и при наличието на надлежно издадени от компетентните властиадминистративни актове за преустройство на общи части на съсобствена между страните постройка, съдилищата следва да съобразят дали по същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво отношение са възпрепятствувани да ги ползват по предназначението им.
С решение № 238 от 1.04.2009 г. по гр.д. № 5211/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. е прието, че преграждане на подстълбищното пространство и на коридора на етажа е несъобразено с предназначението му – ползване на помещенията към него, което пречи да се упражнява правото на собстевност върху разпределената част от призема, а за поставянето на преградата, като вътрешно преустройство на обща чакст, което не засяга конструктивно сградата, не се изисква архитектурен проект, но като действие на управление на тази част, е необходимо решение /съгласие/ на съсобствениците – чл.42 ЗС и чл.5 ПУРНЕС. В същия смисъл е и решение № 218/30.03.2009 г. по гр.д. № 6040/2007 г., ВКС, ІV г.о. /останалите представени съдебни актове касая разрешения, дадени при факти, неотносими към настоящите, поради което не удостоверяват наличие на противоречива съдебна практика по поставените въпроси/.
В случая изводите на въззивния съд, че преустройството на общите части и ползването им по начин различен от тяхното предназначение не съставлява неоснователно действие, тъй като липсва договореност между страните за ползването на общите части, не съответства на тълкуването на материалния закон в посочените три съдебни решения, а следователно налице е противоречива съдебна практика по тези въпроси, което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 11.08.2009 г., постановено по гр.д. № 209 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Р.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена държавна такса на разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 52.19 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: