Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4
1581_10_dec_290gpc.doc
Р Е Ш Е Н И Е
№ 439
С., 20.12. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1581 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Светла М. М. и И. И. М. срещу въззивно решение от 25.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 3193 /2007 г. на Софийски градски съд, т.о., ІІ А възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 05.07.2007 г. по гр.д. № 6768 / 2006 г. на Софийски районен съд, 48 с-в., в частта, с която по иск на В. Я. К. срещу жалбоподателите с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне от М. Х. К. на Светла М. М. на недвижим имот срещу задължения за гледане и издръжка и за такива през минало време – последните 10 години.
Въззивният съде приел, че за третите лица (какъвто е ищецът – наследник на прехвърлителя) свидетелски показания са допустими винаги, когато се цели да се докаже симулация и в случая забраната на чл.133,ал.1,б.е ГПК (отм.) не важи, но от събраните гласни и писмени доказателства не е установена абсолютна симулация (в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила). Съдът е приел също, че ответникът С. М. не е изправна страна по договора за гледане и издръжка, че съдържащото се в нотариалния акт за договора признание на прехвърлителката не обвързва съда, тъй като не е подкрепено от събраните гласни доказателства. Така съдът е приел крайния извод, че С. М., чиято е доказателствената тежест, не е провела пълно доказване, че е изпълнила задълженията за издръжка и гледане в пълен обем, както е договорено, както преди така и след сключването на договора. Поради което искът по чл.87,ал.3 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 610 от 27.04.2011 г. по процесуално-правния въпрос: дали е възможно с гласни доказателства наследниците на прехвърлителя да опровергават признанието за гледане и издръжка, включено като клауза в алеаторния договор (по приложението на чл.133,ал.1,б.”е” ГПК (отм.), който е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 103 от 02.02.1997 г. по гр.д. № 1029 /1996 г. на ІІ г.о. на ВКС, с което е прието, че кумулативната възмездна сделка за миналите грижи е била призната от прехвърлителката с подписването на договора и тя не може да се опровергава чрез гласни доказателства, а само чрез обратен документ, съставен между страните, чрез който биха се изяснили техните действителни вътрешни отношения.
Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон, ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът в това производство В. Я. К. оспорва основателността на жалбата.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
По изведения въпрос настоящият състав намира, че :
Производството пред двете инстанции по същество е проведено по ГПК от 1952 г. (отм.).
Съгласно чл.134,ал.2,изр. последно ГПК (от 1952 г.) (чл.165,ал.2 изр. последно ГПК) гласни доказателства са допустими в случаите, когато са поискани от наследниците, срещу които е насочена сделката за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, чието разваляне се иска от тях на основание чл.87,ал.3 ЗЗД, и в този случай не важи забраната на чл.133,ал.1,б.”е” ГПК (отм.) (чл.164,ал.1,т.6 ГПК). Това е приел и въззивният съд.
Не е налице противоречие с посоченото решение № 103 от 02.02.1997 г. по гр.д. № 1029 /1996 г. на ІІ г.о. на ВКС, с което е прието, че кумулативната възмездна сделка за миналите грижи е била призната от прехвърлителката с подписването на договора и тя не може да се опровергава чрез гласни доказателства, а само чрез обратен документ, съставен между страните, чрез който биха се изяснили техните действителни вътрешни отношения, доколкото в мотивите си съставът на ВКС е приел, че страни по спора са страните по договора и по това дело не е била инвокирана (наведена) симулация.
По основателността на наведените оплаквания за неправилност на решението по чл.281 ГПК:
С оглед дадения по-горе отговор на изведения правен въпрос е неоснователно оплакването за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение с това, че съдът е кредитирал недопустими свидетели на ищеца за опровергаване на декларацията на прехвърлителя в нотариалния акт за предоставените грижи за минало време. Въззивният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.134,ал.2,изр. последно ГПК (от 1952 г.) след като е изложил мотиви за приложимостта и.
Неоснователен е и доводът за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение с това, че съдът е кредитирал свидетели на ищеца по единия иск (за разваляне на договора на основание чл.87,ал.3 ЗЗД) и не ги е кредитирал по другия (инцидентен установителен иск за пълна симулация).
Липсва противоречие, доколкото по предявения инцидентен установителен иск за пълна симулация съдът е приел, че от събраните гласни и писмени доказателства не е установена абсолютна симулация , а едва след това съдът се е произнесъл по довод на ищеца за частична симулация (полагани ли са грижи за минало време) като преюдициален въпрос по другия иск за разваляне на договора. Д. е неоснователен, защото съдът не е формирал противоречиви изводи за едни и същи факти, а е приел различни изводи за различните факти, от които произтича пълна (абсолютна) симулация (липса на воля за прехвърляне на собствеността) и частична симулация (дали са полагани грижи за минало време като насрещна престация за прехвърлянето).
Затова (заради различните релевантни факти) е неоснователен и доводът на жалбоподателите, че правилният (според тях) извод на въззивния съд за неоснователност на инцидентния установителен иск (който не е предмет на настоящото производство) обуславя извод за неоснователност на иска за разваляне на договора.
Неоснователни са и доводите за съществени процесуални нарушения – че въззивният съд не е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и така фактическите му изводи са необосновани : дал е вяра само на показанията на свидетелите на ищеца Щ. и К., които не били достоверни; че е неправилен изводът му, че показанията на дъщерята на жалбоподателите (ответници по иска) не се подкрепят от останалите свидетели (с оглед приложението на чл.136 ГПК) – подкрепени са от тези на лекарката Д.; необоснован извод, че с нотариално заверената разписка не се доказва плащане на издръжка и то в по-голям от дължимия обем – причината се установявала от показанията на дъщерята на жалбоподателите.
Настоящият състав намира тези доводи за неоснователни. Въззивният съд е обсъдил всички споменати доказателства и е изложил съображения за това кои от тях и за какво следва да кредитира, съответно за установените от тях факти. По-конкретно – съдът е обсъдил поотделно показанията на всички разпитани по делото свидетели и след това ги е съпоставил и е изложил съображения за това, че следва да кредитира показанията на посочените от ищеца свидетели Щ., М., К. и К. за това, за което си съответстват, което е посочено, че не следва да кредитира показанията на дъщерята на ответниците (жалбоподатели в настоящото производство), т.к. тя е заинтересована от изхода на спора, а показанията и не се подкрепят от другите гласни доказателства (с оглед приложението на чл.136 ГПК) и че не следва да кредитира показанията на свидетеля Д. поради това, че са за епизодични случаи, не са логично свързани (посочено е защо) и противоречат на показанията на друг посочен свидетел.
Неоснователен е доводът за необоснованост на извода на въззивния съд, че с нотариално заверена разписка не се доказва плащане на издръжка и то в по-голям от дължимия обем, т.к. причината за плащането се установява от показанията на дъщерята на жалбоподателите. Въззивният съд е обсъдил разписката от 09.11.2001 г., изходяща от прехвърлителя М. К. за това, че е получила от С. М. 8,000 долара и е приел обосновано и правилно, че тя не удостоверява дадено по договор за издръжка, а по-скоро договор за заем, не може да се свърже с процесния договор и да установява изпълнение на задължение за издръжка по него. изводът е обоснован, в разписката не е посочено основанието за получаването на сумата. С оглед извода за правилното приложение на правилото на чл.136 ГПК (отм.) по отношение на показанията на дъщерята на ответниците, следва да се приеме, че изводът е правилен.
Неоснователен е доводът за неправилно приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест с твърдения, че ако прехвърлителят е била недоволна от грижите и издръжката, е щяла сама да предяви иска за разваляне и е следвало да доказва. Твърдението е хипотетично и не се основава на фактите, на които е основан искът за разваляне на договор, който е предявен от наследник, срещу който е насочен договорът.
Неоснователен е доводът, че съдът е следвало да обсъжда показанията на свидетеля Д., дадени по друго гражданско дело. Този документ не би могъл да бъде приет като доказателство по настоящото дело поради забраната на чл.119,ал.1 ГПК (отм.) събраните по едно гражданско дело да се ползват по друго дело, освен при мъчно преодолима пречка, каквато в случая липсва, т.к. Д. е свидетелствала по делото (впрочем не се и твърди, че е казала нещо повече).
Неоснователен е доводът, че въззивният съд не е изследвал съотношението на неизпълнението десет години преди договора срещу година и половина след сключването му, доколкото въззивният съд е приел обосновано, че не е доказано изпълнение на задълженията на ответницата по договора както за минало време, така и за периода след сключването на договора (пълно неизпълнение).
Поради изложеното настоящият състав намира наведените доводи за неправилност за неоснователни, поради което и с оглед правомощията на настоящия състав по чл.293 ГПК следва да остави в сила обжалваното решение.
С оглед изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски. Ответникът претендира разноски, но не е представил списък на разноски, нито доказателства, че е направил такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 25.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 3193 /2007 г. на Софийски градски съд, т.о., ІІ А възз. с-в., в обжалваната част, с която е оставено в сила решение от 05.07.2007 г. по гр.д. № 6768 / 2006 г. на Софийски районен съд, 48 с-в., в частта, с която е уважен иск на В. Я. К. срещу С. М. М. и И. И. М. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2