О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 28.04.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 15 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от ищците Н. К. К. и К. К. К. и от ответниците А. Б. Б. и И. Б. Б. против решение от 30.06.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Г г.о., с което е отменено решение от 20.12.2002 г. по гр.д. № 4042/1992 г. на Софийски районен съд, 63 състав в частта за уважаване на предявения от Н. К. К. и К. К. К. против А. Б. Б. и И. Б. Б. ревандикационен иск за реални части от парцел ****,792а от кв.210б по регулационния план на ж.к.”Г”-София, одобрен през 1979 г., извън площта от 579.30 кв.м., находяща се в южната част на имота, очертана с гранични линии, оцветени в жълто с означение в средата 1261 и означена по цифрите 1,2,3,4,5,1 в заключението на съдебно-техническата експертиза, прието във въззивното производство /л.52/ и е постановено друго за отхвърляне на иска в тази част и същото решение е оставено в сила в частта за уважаване на ревандикационния иск по отношение на описаната площ от 579.30 кв.м.
Спорът пред въззивния съд е касаел наличието на предпоставките за ревандикиране на реални части с площ от 800 и 890 кв.м. от посочения урегулиран поземлен имот, представляващи част от ливада от 2000 кв.м., одържавена от наследодателя на ищците М по реда на ЗОЕГПНС, правото на собственост върху които е възстановено с влизане в сила на ЗВСОНИ. Въззивният съд е приел, че М. К. е придобила чрез покупко-продажба през 1945 г. правото на собственост върху ливада с пространство по нотариален акт 2000 кв.м., а по скица 579.30 кв.м., представляваща част от парцел **** в кв.210-б по плана на К. село-София, при уговорка, че купувачката ще получи за себе си сумите за отчуждените по регулация части от продавания имот. Имотът е деклариран и отчужден по ЗОЕГПНС като празно място от 2000 кв.м., като върху него на праводателите на ответниците Б е учредено право на строеж върху урегулирано държавно място от 1638.50 кв.м., съставляващо част от парцел **** от кв.210-б в м.”К”. През 1987 г. е издаден констативен нотариален акт, с който суперфициарните собственици са признати за собственици на 653 кв.м. празно място, придадено по регулация към парцел **** от кв.210а по плана на ж.к.”Г” – София. Въз основа на експертни заключения е проследено урегулирането на имота с плана от 1932 г. и последвалите регулации от 1959, 1978 г. и 1997 г., включително наличието на строителен протокол и скица от 1946 г., според които парцел **** е с пхлощ от 2528 кв.м., в които се включват придадени 1953.20 кв.м. частни места, сметките по регулация за които не са уредени, а за 1063.90 кв.м. тези сметки са гарантирани и е прието, че е установена идентичност само за 579.30 кв.м. от закупения от наследодателя на ищцата и ползвания от ответниците имот, послужили като основа при урегулирането през 1932 г. Счетено е, че ищците не са доказали, че са придобили по регулация или чрез сделки други части от този парцел, нито че праводателя им е заплащал суми за придадени по регулация части, напротив – уговорено е, че има право да получи сумите за отчуждените по регулация части от имота. Следователно по ЗОЕГПНС е отчуждена реална част от 579.30 кв.м., тази част е незастроена и отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел, държавата не е загубвала собствеността върху него, а само е учредила ограничено вещно право на строеж и върху тази част е възстановено правото на собственост на ищците.
Касаторите-ищци атакуват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск. Наведените в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения обаче не могат да бъдат подведени под някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Доводите, че наследодателката М освен на включените в парцел **** 579.30 кв.м. е била собственик и на това, което се отчуждава до 2000 кв.м. с правото да получи стойността им или да компенсира място за място /това, което се отчуждава с това което се придава към парцела/ и което е сторено, тъй като при учредяването на правото на строеж неуредените сметки по регулация за парцела с площ от 2260 кв.м. са били над включената квадратура от 1638.50 кв.м., т.е. след направена компенсация в отчуждени към съседни парцели части от имота на К. и означени от вещите лица като „гарантирани”, по същество са свързани с касационното основание необоснованост по чл.281, т.3 ГПК, което обаче не подлежи на разглеждане в производството по допускане на касационно обжалване, а доколкото наведените твърдения не съдържат и от същите не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на ищците.
Ответниците А. Б. Б. и И. Б. Б. са подали самостоятелни касационни жалба, имащи идентично съдържание, против решението в частта, с която е уважен ревандикационния иск.
А. Б. Б. се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите за наличието на всички кумулативни предпоставки по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху част от процесния имот, дали част от процесния имот, по отношение на която е уважен иска, изобщо някога е била част от имота, принадлежал на ищците и за наличието на законовите предпоставки на ЗУТ, ревандикираната реална част да бъде обособена в самостоятелен парцел ****ри условията на императивните изисквания за достъп до имота, лице и др. Въпросите са обосновани с тезата на касатора, че за да попадне имота в обхвата на чл.1 ЗВСОНИ е необходимо държавата да притежава правото на собственост в обема, в който го е придобила при отчуждаването, докато в случая е учредена суперфиция, а това включва и ползването на земята и правото да се построят жилища за нуждите на роднините по права линия на суперфициарния собственик, а с построяването на сградата, теренът вече има несамостойно, обслужващо значение или имотът вече не може да бъде разглеждан като „държавен имот”; дори и да се приеме, че имотът е държавен, то държавното право на собственост не може да бъде разглеждано отделено от правата на суперфициарните собственици, а следователно ако имотът е отчужден като незастроен и при влизане в сила на ЗВСОНИ е застроен от суперфициарен собственик, следва да се приеме, че възстановяване на собствеността не настъпва, а и не съществуват свободни и незастроени части, тъй като същите не са формирани от земя, собственост на ищците, а от части, придадени по регулация, които именно са направили възможност регулационното обособяване, В случая изводите на въззивния съд са съобразени с ТР № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК, тъй като е изследвана и мотивирана възможността от процесната реална площ да се обособи самостоятелен урегулиран имот, както и с разрешението по решение № 1424/08 от 9.01.2009 г. по гр.д. № 4909/2007 г., ВКС, ІV г.о. и на решение № 957 от 19.11.2008 г. по гр.д. № 1621/2007 г., ВКС, І г.о., според които правото на собственост върху одържавен незастроен терен, който към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е застроен, включително и от суперфициарен собственик на сграда, може да се възстанови само върху незастроената част от терена, ако последната може да бъде урегулирана самостоятелно. Следователно от гледна точка на приложение на материалния закон липсва противоречиво разрешаван правен върпос или противоречие с практиката на ВКС. Обосновката на касатора е свързана с тълкуването на доказателствения материал и фактическата обстановка, която същия според нея установява, т.е. с доводи за необоснованост на изводите на съда, които обаче не подлежат на разглеждане във фазата на допускане на касационното обжалване. Позоваването на решение № 1* от 30.12.2008 г. по гр.д. № 4738/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. е неотносимо към настоящия случай и поставените въпроси, тъй като разглежда невъзможността за възстановяване правото на собственост по ЗВСОНИ с оглед § 6, ал.1 ПЗР ЗППДОП /отм./.
Касаторът И. Б. Б. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че изводът на съда, че от процесната част от 579.30 кв.м. е възможно да се обособи самостоятелен парцел ****ротиворечи на ТР № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК, тъй като този извод не е съобразен с изискуемата по чл.54, ал.2 ППЗТСУ минимална площ към 1992 г. от 600 кв.м., липсата на лице, тъй като се намира във вътрешноквартално пространство и липсата на предпоставките по чл.55 ППЗТСУ в редакцията до 1998 г. за прокарване на задънена улица и съответно поставя въпроса може ли тези изисквания да бъдат игнорирани за нуждите на реституцията по чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. В случая липсва твърдяното противоречие, нито е налице необходимост от тълкуване по поставения въпрос. Въззивният съд се е съобразил с експертното заключение, според което процесната реална част има достъп по съществуваща задънена улица, както и с нормата на чл.53, ал.5 ППЗТСУ /отм./, даваща възможност при необходимост минималните размери на парцелите да бъдат намалявани най-много с 1/6.
П. , че е налице противоречива практика по въпроса дали прокарването на задънена улица е мероприятие на дворищната регулация или мероприятие за изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни системи, от една страна не е обосновано с приложени съдебни актове, а от друга страна – този въпрос е неотносим към настоящия спор, доколкото данните по експертното заключение са, че такава задънена улица съществува, т.е. не е необходимо прокарването й с оглед настъпилото право на възстановяване на собствеността върху реална част от имот, която реална част може да бъде урегулирана самостоятелно, а съответно не е налице противоречие и с ППВС 9/78 г.
Касаторът И. Б. счита, че съдът се е произнесъл и по съществени процесуално-правни въпроси. Обосновала е довода с твърдения, че съдът е допуснал само част от формулираните задачи на съдебно-техническата експертиза, с което ограничил предмета на заключението и допуснал прооцесуално нарушение по чл.157, ал.1, изр.1 и чл.157б ГПК /отм./ и ограничил правото й на защита чрез недопускане на допълнителна задача и контролна експертиза в последното съдебно заседание, въпреки направеното оспорване на изводите на вещото лице. От една страна посочените доводи са свързани с касационното основание по чл.281, т.3 ГПК съществено процесуално нарушение и не подлежат на разглеждане при преценка наличието на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна твърденията не се подкрепят от данните по делото – въззивният съд е отказал да постави на новата единична експертиза само задачата по б.”в” от писмената молба, а именно каква е площта на закупения през 1945 г. имот, която попада в границите на парцел **** и къде е разположена към датата на придобиване, тъй като по тази задача е налице заключение на тройна експертиза, а в последното съдебно заседание оспорването е касаело единствено извода на вещото лице относно приложение на регулацията и уреждане на сметките към 1946 и 1960 г., т.е. било е свързано с правни въпроси, на които съдът е дал отговор в решението си при приложение на материалния закон и правилата за разпределение тежестта на доказване.
В обобщение не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Г г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: