О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София 05.08.2013 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
изслуша докладваното от съдията Арсова гр.д. № 2953/2013 година:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
А. –М. О. М., представлявана от адвокат Л. В. е подала касационна жалба срещу решение от 15.12.2012 г. по гр.д. № 2102 от 2012 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.07.2011 год. по гр.д. № 9040 / 2007 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав и касаторката като наследник на О. М. И. е осъдена да възстанови собствеността и предаде владението на С. И. Г. на апартамент на [улица], етаж трети [населено място] с площ от 151,12 кв.м. на основание чл.108 ЗС.
В касационната жалба се привеждат аргументи за незаконосъобразност на решението, изразяващо се в противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съществени процесуални правила.
Към касационната жалба е представено изложение съдържащо следните въпроси: подлежи ли на възстановяване по реда на ЗВСОНИ собствеността върху имоти които са конфискувани на основания , различни от посочените в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ; включва ли се отмяна на конфискацията и глобите в отмяната на присъдите на Н. съд от 1.02.1945 г. ; следва ли третите лица да са упражнили правата на лицата, осъдени по Наредбата закон за да претендират реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и при произнасяне по искане за реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ съда следва ли да взема предвид разпоредбите по З.. Посочени са две тълкувателни решения № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 ат 4.12.2009 г. по тълкувателно решение № 2 от 2009 г. на ОСГК на ВКС.
Освен това в изложението отново се навеждат въпроси касаещи материалната неправилност на решението и неговата необоснованост.
Ответникът С. И. Г. е представил отговор- възражение, в който посочва, че не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на жалбата. Не се установява материално правен или процесуален въпрос който да е решен в противоречие с практиката. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС поставеният въпрос следва да е разрешен в противоречие със задължителната практика, формирана с Тълкувателни решения на ВКС и решения по чл.290 ГПК и тази практиката да е относима към конкретния спор, което в настоящия спор не е налице.
Ответникът Д. и от О. не е взела становище.
Ответникът С. също не е взела становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на А. –М. О. М. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото са налице условията на чл.280 , ал.1 , т.1 ГПК по поставените въпроси.
Делото е образувано по искова молба, предявена от С. И. Г. против О. М. И. , починал в хода на съдебното производство на 24.07.2006 г. и заместен от своята низходяща А. –М. О. М.. Другият наследник на О. М. И. С. О. М. е направила отказ от наследство , вписан в специалната книга на съда под № 53 от 22.02.2007 г.
Предявен е иск по чл.108 ЗС за апартамент на [улица], етаж трети, [населено място] с площ от 151,12 кв.м., който въззивната инстанция е уважила и предмет на касационната жалба е това решение.
По делото са установени следните факти:апартамента е бил собственост на Ю. В. Д. – поч. на 14.03.1988 г. чийто низходящ наследник/внук/ е С. И. Г./ у-ние дза наследници № …от …… г./ . Ю. В. И. се е легитимирала като собственик на този апартамент с н.а. № .., т…, рег. №…, н.д. №… от …. г. за закупуване на 10/100 идеални части от дворното място и договор за доброволна делба от 28.12.1936 г., с който И. получава апартамента с прилежащите идеални части от общите части на сградата, дворното място и складови помещения.
Съпругът на Ю.Д., Г. Т. П. Д. е бил съден по Наредбата –закон от 1945 г. за съдене на виновниците за националната катастрофа и е постановена присъда от 1.02.1945 г., която е отменена с решение № 172 от 26.08.1996 г. на ВС на РБ по н.д. №… от … г. С влязло в сила решение № 566 от 25.02.1958 г. на ВС на НРБ Ю. Г. е осъдена да предаде на държавата собствеността и владението на този апартамент , тъй като не се установява тя да го е придобила с лични средства. Апартамента е бил актуван като държавен и впоследствие продаден на 1.07.1968 г. на Б. М. И. и О. М. И. с договор за покупко-продажба.Купувачите са наследодатели на ответниците.
При тази фактическа обстановка Софийски градски съд е направил извод за основателност на иска по чл.108 ЗС като е приел , че С. Г. е собственик по наследство на този апартамент и че ответниците го ползват без правно основание. Аргументите на въззивният съд за да приеме че ищеца е собственик са наследственото правоприемство от Ю. Д. и реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, съгласно която подлежат на възстановяване всички недвижими имущества, отнети без правно основание или отчуждени не по установеният от държавата и общините ред.
Въззивният съд е заключил, че неправилно е осъществена конфискацията на апартамента, собственост на Ю. Д. по присъдата на нейният съпруг Т. Д., тъй като съгласно чл.4 от Наредбата- закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията ,свързани с нея /обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944 г.; изм. и доп., бр. 261 от 24.11.1944 г.; изм., бр. 9 от 1945 г./ на конфискация подлежи само личното имущество на осъдения , а не и това на неговото семейство. Не е взето предвид, че одържавяването на апартамента е станало от Ю. Д. по силата на съдебно решение.
Подробно е разгледано и възражение на ответниците за придобиването на имота на оригинерно основание и е посочено, че на основание чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за имотите подлежащи на реституция давността започва да тече от 1997 г. и към датата на предявяването на иска не е изтекла.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика. Изложението съдържа такива правни въпроси, които са в предметното поле на т. 1 от разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и които са свързани с първата хипотеза на текста , а именно несъответствие на изводите, формулирани в касираният съдебен акт с трайната съдебна практика , която е изразена в Тълкувателно решение № 2 от 4.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 2/2009 г., ОСГК, ВКС и Тълкувателно решение № 6 от 1.05.2006 г. по т.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС поради което касационно обжалване на решението следва да се допусне.
Касаторката следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 500,30 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 15.12.2012 г. по гр.д. № 2102 от 2012 г. на Софийски градски по касационната жалба на А. –Мира О. М. при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
УКАЗВА на А. –М. О. М. да внесе по сметка на ВКС сумата 500,30 лв. лв. държавна такса в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносната бележка.
ДЕЛОТО да е насрочи в открито съдебно заседание след внасянето на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: